Чувствах се по абсолютно същия начин докато имах връзка с бившия си приятел. Това страдание, тази празнота, всичките скандали, раздели, събирания... всичко изброено беше на лице. И въпреки това имах някакви чувства, а може би даже не бяха такива, не знам, но определено имаше нещо, което ме задържаше при него.

След поредната му издънка вече окончателно сложих край. Беше ми трудно да го кажа дори пред себе си, камоли пред него... но то просто свърши...
Никога не съм вярвала, че новата любов би могла да ми помогне да превъзмогна старата. Някак е... глупаво, защото ако все още имаш чувства към вече бившия си, едва ли ще имаш очи за друг. И все пак се случи точно така.
Появи се Той, започнаха се едни излизания, едни забави + това сестра ми беше неотлъчно до мен, постоянно насам - натам с приятели, познати и... се превъзмогна.

Трябва ти въздух, отдели време за себе си. Занимавай се с нещо. Ако на този етап не искаш връзка - не търси, но не се лишавай от всичко останало, не се вглъбявай в мисли, спомени и тн...
А ако момчето отново те потърси... ммм, избягай. Не вдигай телефона, не отгаваряй в скайп или ако се видите му кажи едно "сухо" "здравей" и го подмини. Не се пречупвай и ще се справиш...
Защо, по дяволите, изписах толкова много?