Самоусъвършенстване, себеопознание

[FilmiranM]

Здравейте, чувствам се обръкан напоследък, имам нужда да взимам решения за бъдещето си, а съм все още объркан, не съм наясно какъв съм и т.н.
Та може ли да ми предложите някакви книги, примерно, които да ми помогнат чрез различни техники да опозная повече себе си, да се анализирам и т.н.
И аз не знам какво търся конкретно, помогнете ми.. :/

[Sham]

как да ти го кажа, никой никога не (о)става сигурен

//по мое мнение най-добре се опознаваш, поставяйки се в различни, непознати ситуации, рискувайки, ю ноу, изследвайки живота навън и позволявайки му да стори същото с теб.

[semantics]

Трудно ми е да ти взема проблема насериозно с тоя твоя никнейм, но все пак.
От една страна, тая обърканост сигурно наистина е от възрастта и това си е напълно ок. От друга страна, обаче, не всички в дадена възраст решават, че са объркани и че искат да подобрят нещо в себе си, което за последните може да значи две неща:
а) че прекаляват с филмите и се правят на интересни;
б) че действително осъзнават своя реална потребност, защото изпитват последиците от нейното неудовлетворяване.

Вариант б) е винаги впечатляващо да се срещне напоследък. Ако той е факт, бих ти предложил същото, което и Sham - опитвай нови неща, "самопредизвиквай се" постоянно. Поне при мен именно това е, което ме е развило най-много, а не разни книги, който без друго са бози в 90% от случаите. И поне от моя опит, може би най-много развиват (особено като искаш да станеш по-решителен), онези неща, които искат от теб да поемаш отговорност - пред себе си, пред другите.
Защото от малки ни липсва умението да поемаме отговорност, с него си израстваме и това си проличава в много неща, включително и в тези моменти на "обърканост", когато се оказваме неподготвени за пореден път да поемем отговорност за собствените решения, засягащи нас си самите.

[w0sh]

пубертет ?

иначе Коелю и Букай

ъ?

Двама от най-субективните и стереотипизращи автори.

Никоя книга не може да ти помогне да откриеш себе си, защото те представят чждия свят.

Ако искаш да опознаеш и разбереш себе си, трябва да се поставиш в различни ситуации, от които да си извадиш поуки и т.н.

Освен това трябва да си сигурен, когато вършиш нещо.

[semantics]

^Може би по-скоро да е сигурен, че иска да направи нещо и е готов да го опита, а не да е убеден и спокоен по време на самото му правене. Иначе за какъв риск и поемане на отговорност говорим. В спокойствието да правиш нещо познато няма нищо за научаване, камо ли за развиване на умения.

[w0sh]

Повечето хора, които твърдят,че не знаят какво искат всъщност много добре си знаят, ама ги е страх да поемат отговорност, или да се слъскат с последствията.

[semantics]

^^ Именно

Човек отнася последиците от липсата на това умение за поемане на отговорност точно в края на детството/началото на юношеството или малко по-късно, когато се оказва, че същите хора, които са го направили безотговорен пред себе си, а отговорен пред тях, изведнъж искат той да взима решения сам за себе си - нещо, което той не е правил преди и не е сигурен как трябва да го направи. Дори за това какво и как да облече не са оставили решението в неговите ръце, ако ще и веднъж-дваж да се поразболее, но сам да си е отговорен за това. Междувременно от една възраст нататък, успоредно със същото отношение, започват да го обвиняват в безотговорност. И не след дълго се оказва, че човек трябва да вземе важно решение, понеже е започнал да става голям, ама...

Не казвам, че това е случаят на автора. Говоря принципно и хипотетично.

[FilmiranM]

Повечето хора, които твърдят,че не знаят какво искат всъщност много добре си знаят, ама ги е страх да поемат отговорност, или да се слъскат с последствията.

така е всъщност