Цитирай Първоначално написано от nIkEnCeTy_bE
Съчуствам ти в случая. Да си сложиш края на живота не е изобщо добро решение. Винаги съм смятала, че майчината обич е най силна, и винаги ще го твърдя. В случая наистина е нормално да страдаш от тази обич, която не получаваш. Незнам дали се виждаш с майка си, но според мен поговори с нея. Кажи и, че искаш поне един път да бъде до теб в тежък момент. Един път да те прегърне, един път да те разбере. За момчето - няма смисъл. Виждаш, че той не е оценява, че не те обича. Спри да живееш заради него, виждаш че се нараняваш сама. Сега си на 19 - завършила си вече предполагам. Акцентирай се в/у ученето, нека това ти бъде посока, амбиция, нещото за което ще се бориш, защото е важно. Излизай с приятели, и подходящо момче ще си намериш, всичко с времето си. Забрави миналото и това момче, не си заслужава да страдаш вече, тепърва започваш да мислиш сериозно, не се взирай в миналото.