заключи езиците в църкви
и ни надяна лилави корсети
когато мълчим, все ни мислят за мъртви
за споделеното в тихото кой да се сети

виждам те, гледаш ме
чертаеш в очите ми кръгове
без да плачат порастват, превръщат ни
и не сме зайци, и не сме лъвове

слагаш огледало пред себе си, събличаш се
изхлузвам се от коженото яке
когато сме месо ужасно си приличаме
ощипване на буза, мигла на вятър

преди и след:
приготвям
приготвяш
закуска
вечеря

//днес ми се споделя