Мисля, че понякога самотата е хубаво нещо. "Пречиства те", кара те да се научаваш да се справяш сам, преосмисляш някои неща, осъзнаваш се, ако си забравил от къде си тръгнал, припомянш си и пр. Но не и да си самотен прекалено дълъг период, тогава е кофти. Както казах, страх ме е самотата да не продължи прекалено дълго, иначе не изпитвам чак такъв ужас вече от нея.. или поне така си мисля.
Други мнения?