Та,това е той.В началото - ИДЕАЛНИЯ.Сега сякаш всичко е изчезнало.Бяхме заедно в началото на учебната година,после скъсахме.И той е бил с други,и аз бях с няколко,но НЕ.Събрахме се пак по Коледа,пак се разделихме.И ето,от 1 месец сме заедно.(отново)Той постоянно казва че ме обича,казвал е и на приятелите ни,че не може да живее без мен.И за мен,и за него,дните в които не бяхме заедно бяха истинско мъчение.Но той е ужасен-всеки ден ме кара да плача,защото понякога се държи сякаш не му пука изобщо за мен,на следващия момент е най милия човек.Забива се с разни,ей така "за спорта",не влага никакви чуства.Някой път ме обижда,унижава.И не се и замисля.
Омръзна ми всяка нощ да рева и да немога да заспя.На сутринта да си нямам идея къде съм.Но го виждам и света ми става розов.
Обичам го безумно и мога да твърдя със сигурност че и той мен.Но ме кара да страдам.Бих го разкарала веднага,но вече знам какво е без него и не ми хареса.Но такъв си е - свикнала съм му.

Благодаря на всички,които отделиха от времето си да прочетат това.Просто трябваше да си го излея някъде.