„Моето Сърце”


Срещнах те отдавна,
като че от сън дойде
и тогава, как ли стана,
сърцето ми не беше мое веч.

Предложих ти го все едно на табла,
ала ти не го прие.
В черна дупка то пропадна –
Моето сърце.

Мислех, че ме водиш в Рая,
но се лъжех страшно, ех.
Само рана ми остана –
туй, що бе моето сърце.

И опитах да забравя,
ала късно вече бе.
Празнината си остана.
Нямаше го моето сърце!!