Току що разбрах, че нямам приятели, на които да се доверя и да споделя за това, което изпитвам затова пиша тук... Толково много се поддавах на излюзията, че имам и им се доверих, но ето, че ме предадоха... Наистина просто виждам как всичко отива на лошо. Лесно споделях, доверявах, и обичах без да знам, че ще ми струва толкова скъпо. Ами ако просто си отида дали няма всичко да се оправи? Дали ако започна живота си наново като зарежа всички, които съм познавала нещо ще се подобри? Ами ако просто аз не мога да си тръгна и да оставя това, което съм започнала? Имах приятелка, която познавах от малка, но развалих всичко, защото постъпих ужасно и сега не знам какво да правя. Искам само да се върна във времената, в които излизахме всички като приятели и никога не сме се мразили, а се обичахме, подкрепяхме се и не се предавахме каквато пакост и да бяхме сторили Липсват ми приятелите и може да не успея да се справя с тази болка, която изпълва сърцето ми. Защо просто не си останахме такива каквито бяхме? Защо трябваше да порастнем и да усетим това чувство наречено предателство? Споделих им най - голямата си тайна и ето, че ме предадоха. А и аз не трябваше да го правя - сякаш беше твърде рано за да им се доверя толкова много, че да им кажа тази тайна. Мразя се затова, че не успях да запазя и едно от детските приятелства Сега съжелявам за всичко