- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Long Forgotten Sons
Всеки ден светът забравя по някой свой герой,
Който преди време наричал е спасител свой.
Вече рядко тези имена се споменават,
Чест на постъпките всички спряха да отдават..
Постъпки,за които някои свойта кръв проливаха;
За свободата си и тази на другите в грозни битки загиваха;
Не един път един друг безмилостно се избиваха;
С горещи слова,пълни с истини,народа заливаха..
И накрая със собствените си голи ръце,
Надежда,смелост и вяра в сърце
Пребориха се те задружно,
Но да жертват много,включително и себе си,бе нужно..
Тези хора заслужават от всички уважение
За измъкването ни от отминалото положение,
Заслужават да бъдат запомнени още много време
За свалянето от плещите ни на едно бреме..
Те са символ,че сами изграждаме бъдещето свое,
това на близките ни,на моето и на детето твое..
Символ,че има надежда за живот,изпълнен с повече светлина,
Повече усмивки и в очите добрина..
Много ми харесва. Страхотно е по мое мнение!![]()
мн е якооо...продалжавай във същия дух
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
аууу супер е![]()
Всеки ден ми е екзистенциална криза.
Хареса ми, че темата не е банална. И стихотворението ми харесва, но римите ми звучат някак.. нагласени.
Браво, че си намерила вдъхновение да напишеш такова нещо.
И спря да се върти за миг земята..