Не мога да се влюбя

[mrfahrenheit]

Самочувствие имам ,но не е ни най-малко външно изразено ,а го тая в себе си ... и не това ,мисля, е основният ми проблем!

Бил съм с известен брой момичета , но съм нямал сериозни връзки ,секс не съм правил... и все пак - вече почти няма момиче ,което да успее да ми привлече вниманието.Даже и "почти" е много!

Преди 1-2-3 години съм имал силни увлечения към жени и въпреки че не бяха любовни ,представляваха сериозен копнеж.Но какво стана с времето и аз не знам - от сумати време не се е случвало да ме впечатли момиче.Има много красиви , сексапилни момичета ,които пораждат чисто сексуален интерес , привличат ме чрез външността си , но след известно прекарано време с тях някак си ми падат в очите и единственото ,което остава в мен , е някакво просто животинско желание (и то не е силно).Не знам как се случи ,а скоро навърших 16 ,и вместо да си оползотворявам хубавите години ,аз си стоя пасивно и чакам ли чакам ...

Гей категорично не съм - наясно съм със ориентацията си.Общувам често с момичета ,но както казах, след като не прехвърчат искри у мен ,интригата се губи заедно със стимула.

И въпреки всичко, голяма част от приятелите ми са се влюбвали.А и аз си имам що-годе понятие какво ще представлява и наистина го искам.Искам наистина да изпитам силни чувства към момиче , да не спирам да мисля за нея , да и дарявам цялото си внимание и да се старая тя да се почувства така ,както аз се чувствам.Но уви ,не се получава и то проблемът е при мен.

Може би ,незнайно защо, летвата ми е прекалено висока , но всъщност като се замисля изискванията ми не са толкова капризни.От външността на едно момиче изисквам само да има красива и пленяваща усмивка ,стройна фигура (което не значи ,че трябва да има 110 гръдна обиколка или да е някой фотомодел) и да няма остри ,ясно-изразени отблъскващи черти.Очакванията ми за характера може би са ми проблемът!Може би няма да успея да изброя всички качества ,които смятам ,че трябва да има едно момиче , а и не смятам ,че ще мога да ги синтезирам и подредя в главата си ,та да ви ги представя.Като цяло основното е ,че не обичам обикновените момичета ,които не се открояват нито с лошите си ,нито с добрите си качества.

Не съм абсолютно сигурен ,че проблемът ми ви засяга и че той изобщо е решим в интернет-пространството ,но все пак реших ,че може да науча нещо полезно.Благодаря на всички ,които прочетоха мнението и на всички ,които ще се отзоват относно проблема!

[Priceless]

О, недей.

[mrfahrenheit]

Защо не ? Лошо ли ще да е?

[Priceless]

Абе .. то не е, ама като е в подходящия.

[ivasla]

Такаааа И твоят влак ще дойде просто почакай!
Ще ти дам пример : Брат ми - около него се въртят каквили не красавици и той също като теб няма увлечения, имай в предвит че сега е на 17 но се реши веднъж да июлезе с мен и мойта тайфа и какфо стана неговия ред дойде. Той се влюби ! Той изпитва това което аз съм изпитфала само 1,2 пъти и чуството наистина е страхотно ! Просто чакай, излизай с приятели и най - важното не търси любовта тя сама ще дойде при теб и ще те "удари силно" !

[mrfahrenheit]

Такаааа И твоят влак ще дойде просто почакай!
Ще ти дам пример : Брат ми - около него се въртят каквили не красавици и той също като теб няма увлечения, имай в предвит че сега е на 17 но се реши веднъж да июлезе с мен и мойта тайфа и какфо стана неговия ред дойде. Той се влюби ! Той изпитва това което аз съм изпитфала само 1,2 пъти и чуството наистина е страхотно ! Просто чакай, излизай с приятели и най - важното не търси любовта тя сама ще дойде при теб и ще те "удари силно" !

Ами донякъде това ме притеснява!Чакането принципно не ме устройва ,а и с времето това чувство все повече се засилва.

[Priceless]

О .. чакай, че сега се задълбочих в четенето.

Човече, ти едва си навършил 16 ?! Сериозно ли очакваш на тази възраст да те удари любовта.. в истинския и пълния смисъл на думата любов? Не казвам, че не е възможно, но ..хееей, животът е пред теб !

[asp1r1n94]

До скоро и аз бях така ,значи има решение на проблема.До скоро и аз мислех ,че няма да намеря перфектната,няма да е това ,което търся,но ето-случи се чудо и падна от небето,приех я макар и да не беше точно това,което търсех , хареса ми в много отношения ,но естествено като всеки човек си има и дефекти ,които не намирам за толкова големи и непоправими.А чудото е ,4е се запознахме преди 4 дни ,а от 2 дни сме нещто повече и все пак се харесахме.

[mrfahrenheit]

О .. чакай, че сега се задълбочих в четенето.

Човече, ти едва си навършил 16 ?! Сериозно ли очакваш на тази възраст да те удари любовта.. в истинския и пълния смисъл на думата любов? Не казвам, че не е възможно, но ..хееей, животът е пред теб !

Ами не в пълния смисъл на думата и не истинската ,но все пак очаквам да се влюбя ,което е нормално за тийнейджърите на моята възраст.Чувствам се частично празен и смятам ,че това е една от нещата ,който се нуждая да закърпя.

[asp1r1n94]

Разбираемо е да търсиш по-дълги връзки...то и аз исках такава да намеря ,но много рядко ще си паснат двама души на такава възраст ,това го проумях скоро!

[playhard1]

ако питаш мен - ЖЕНА НЕ ТИ ТРЯБВА идва ден те прецаква много гадно, и получаваш това, което не си заслужил Иначе е вярно, когато търсиш нещо, не го намираш, и точно когато не ти трябва, го намираш И аз бях така след първата ми приятелка, и си казах повече няма да се влюбвам в никоя, така и стана. И след 2 години, точно когато не съм го очаквал, и без да съм я търсил, я открих отново, и то истинската. Ама и от тази връзка не излезе нищо. Затова, бъди си ерген и не се занимавай с глупости

[FromAutumToAshes]

Еееееех любов....

[gabi_94]

Все едно съм го писала аз само дето съм момиче и се отнася към момчетата....Знам какво ти е, повярвай, все някой нещо не ми харесва - характер, външен вид, поведение, мислене....Дори да харесам някой, нямам никакви шансове с него...Има момчета, които ме харесват, не са грозни, нито са лоши, просто някак не изпитвам нищо към тях а ми се иска...Но и понякога ми става жал за някое момче и несъзнателно му давам надежди, а в крайна сметка нищо не се получава. Вътрешно се чувствам празна, нито приятели имам кой знае какви, нито нищо...Крепи ме мисълта, че има време, но всъщност не е точно така...Знам че няма принцове на бели коне и въпреки това продължавам да се надявам, но надеждата взе да умира в последно време...Тъпо ми е като всичките ми приятелки или си харесват някое момче или са влюбени, а аз съм празна...Да, малка съм, остават ми няколко месеца до 16те... но все пак си мисля, че скоро нищо няма да ми се случи... Всички казват - за всеки влак си има пътници...има, има, но сякаш за моя няма Може и да греша, може и да не мисля трезво, но така го чувствам, предполагам и ти така...Това, което мога да те посъветвам е да излизаш по-често в компании и да опознаваш повече момичета, аз дори и това няма как да правя, защото сякаш всички хора са твърде различни от мен и дори и приятелите си ги подбирам според много критерии...

[mrfahrenheit]

Принципно с времето ,колкото и да съм мислил по този въпрос , винаги съм бил изключително доволен ,че не съм изпитвал разочарование в следствие от любовта и винаги съм смятал ,че влюбените ми приятели безмислено се натягат с безмислени проблеми.И това адски ме е устройвало и бях щастлив ,че е така.И ето ,че с времето ,незнайно как,нещата се измениха.Може пък и да е временно и отново да си го карам свободно.

Сега се сетих ,че е важно да спомена ,че съм адски недоверчив.Трудно и малко вярвам на хората и смятам ,че има причина за това!

[mrfahrenheit]

Все едно съм го писала аз само дето съм момиче и се отнася към момчетата....Знам какво ти е, повярвай, все някой нещо не ми харесва - характер, външен вид, поведение, мислене....Дори да харесам някой, нямам никакви шансове с него...Има момчета, които ме харесват, не са грозни, нито са лоши, просто някак не изпитвам нищо към тях а ми се иска...Но и понякога ми става жал за някое момче и несъзнателно му давам надежди, а в крайна сметка нищо не се получава. Вътрешно се чувствам празна, нито приятели имам кой знае какви, нито нищо...Крепи ме мисълта, че има време, но всъщност не е точно така...Знам че няма принцове на бели коне и въпреки това продължавам да се надявам, но надеждата взе да умира в последно време...Тъпо ми е като всичките ми приятелки или си харесват някое момче или са влюбени, а аз съм празна...Да, малка съм, остават ми няколко месеца до 16те... но все пак си мисля, че скоро нищо няма да ми се случи... Всички казват - за всеки влак си има пътници...има, има, но сякаш за моя няма Може и да греша, може и да не мисля трезво, но така го чувствам, предполагам и ти така...Това, което мога да те посъветвам е да излизаш по-често в компании и да опознаваш повече момичета, аз дори и това няма как да правя, защото сякаш всички хора са твърде различни от мен и дори и приятелите си ги подбирам според много критерии...

С излизането и комуникацията нямам никакви проблеми.Общуването ми е приоритет.Умея да намирам общи теми с всякакъв тип хора.Аз съм единственият в класа ,който може да общува свободно с всичките си съученици и то на приятелски начела.И все пак не е там проблемът де (=

[gabi_94]

хах, еми и аз по принцип Разбирам се с всички, но им нямам доверие Но пък ще ти кажа, че така понякога е по-добре, поне очакваш всичко от всеки, а не да се привържеш към някого(както правех) и той да те предаде по супер долен начин...Пък и ти поне си момче, при нас момичетата има и други обстоятелства, например около нас върлува злоба, завист, много пъти са ми проваляли шансовете уж "приятелките"...Може би пък останалите са прави и сега точно не му е момента, аз например се опитвам да не мисля затова, в известен смисъл помага...казвам си "Има време", макар че не го мисля наистина...И все пак, не се отчайвай, опитай се да не мислиш за това и може би един ден любовта ще те споходи неочаквано Пожелавам ти го!

[mrfahrenheit]

хах, еми и аз по принцип Разбирам се с всички, но им нямам доверие Но пък ще ти кажа, че така понякога е по-добре, поне очакваш всичко от всеки, а не да се привържеш към някого(както правех) и той да те предаде по супер долен начин...Пък и ти поне си момче, при нас момичетата има и други обстоятелства, например около нас върлува злоба, завист, много пъти са ми проваляли шансовете уж "приятелките"...Може би пък останалите са прави и сега точно не му е момента, аз например се опитвам да не мисля затова, в известен смисъл помага...казвам си "Има време", макар че не го мисля наистина...И все пак, не се отчайвай, опитай се да не мислиш за това и може би един ден любовта ще те споходи неочаквано Пожелавам ти го!

Не съм отчаян и не го мисля по цял ден Въпросът е ,че не го чувствам естествено и нормално това явление ,а и търся колкото се може повече отговори.И все пак е интересно да "срещна" мнение на човек с толкова сходност.Благодаря за коментарите!

[MaLkaTa_LaDy]

Когато всички около теб са коренно различни в даден аспект спрямо теб, започваш да се питаш дали ти си сбъркан, или те. Но пък те са много, а ти един, изглежда сякаш в теб е проблема. Не ти пука чак толкова, докато не усетиш нуждата от тази по-специална тръпка, която ти носи любовта. Приятели, купони и т.н. но нещо липсва и видът на щастието, което изпитваш е по-различно. Сбърках ли някъде?
Просто това, което си написал ми звучи много познато. Не съм убедена, дали критериите ти са завишени, или хората в тази държава не стават. [не слагам всички под общ значенател] С всеки изминал ден се чувствам все по-чужда от това общество и все пак вярвам, че някога ще се намери някой, който да събуди достатъчно силни чувства у мен и ще искам да се боря, за да го спечеля. Накак, когато вярваш в това, е по-лесно.

[mrfahrenheit]

Когато всички около теб са коренно различни в даден аспект спрямо теб, започваш да се питаш дали ти си сбъркан, или те. Но пък те са много, а ти един, изглежда сякаш в теб е проблема. Не ти пука чак толкова, докато не усетиш нуждата от тази по-специална тръпка, която ти носи любовта. Приятели, купони и т.н. но нещо липсва и видът на щастието, което изпитваш е по-различно. Сбърках ли някъде?
Просто това, което си написал ми звучи много познато. Не съм убедена, дали критериите ти са завишени, или хората в тази държава не стават. [не слагам всички под общ значенател] С всеки изминал ден се чувствам все по-чужда от това общество и все пак вярвам, че някога ще се намери някой, който да събуди достатъчно силни чувства у мен и ще искам да се боря, за да го спечеля. Накак, когато вярваш в това, е по-лесно.

Не ,никъде не сбърка!Много точно си го формулирала.

[Bukmop]

идеалният човек ?

[sweetyytweety]

не си срещнал точния човек, че да се влюбиш в него

не прочетох цялата тема :

[raliichkaa]

Просто трябва да изчакаш явно и любовта сама ще си дойде при теб..

[FireFlyY]

Още по-добре,че не можеш.Аз успях и сега съжелявам горчиво

[soul1199]

момиче съм и ми е доста познато чувството,ако искаш драсни едно лично

[Re5peC7]

Всичко с времето си!