Цитирай Първоначално написано от gabi_94
Все едно съм го писала аз само дето съм момиче и се отнася към момчетата....Знам какво ти е, повярвай, все някой нещо не ми харесва - характер, външен вид, поведение, мислене....Дори да харесам някой, нямам никакви шансове с него...Има момчета, които ме харесват, не са грозни, нито са лоши, просто някак не изпитвам нищо към тях а ми се иска...Но и понякога ми става жал за някое момче и несъзнателно му давам надежди, а в крайна сметка нищо не се получава. Вътрешно се чувствам празна, нито приятели имам кой знае какви, нито нищо...Крепи ме мисълта, че има време, но всъщност не е точно така...Знам че няма принцове на бели коне и въпреки това продължавам да се надявам, но надеждата взе да умира в последно време...Тъпо ми е като всичките ми приятелки или си харесват някое момче или са влюбени, а аз съм празна...Да, малка съм, остават ми няколко месеца до 16те... но все пак си мисля, че скоро нищо няма да ми се случи... Всички казват - за всеки влак си има пътници...има, има, но сякаш за моя няма Може и да греша, може и да не мисля трезво, но така го чувствам, предполагам и ти така...Това, което мога да те посъветвам е да излизаш по-често в компании и да опознаваш повече момичета, аз дори и това няма как да правя, защото сякаш всички хора са твърде различни от мен и дори и приятелите си ги подбирам според много критерии...
С излизането и комуникацията нямам никакви проблеми.Общуването ми е приоритет.Умея да намирам общи теми с всякакъв тип хора.Аз съм единственият в класа ,който може да общува свободно с всичките си съученици и то на приятелски начела.И все пак не е там проблемът де (=