Когато всички около теб са коренно различни в даден аспект спрямо теб, започваш да се питаш дали ти си сбъркан, или те. Но пък те са много, а ти един, изглежда сякаш в теб е проблема. Не ти пука чак толкова, докато не усетиш нуждата от тази по-специална тръпка, която ти носи любовта. Приятели, купони и т.н. но нещо липсва и видът на щастието, което изпитваш е по-различно. Сбърках ли някъде?
Просто това, което си написал ми звучи много познато. Не съм убедена, дали критериите ти са завишени, или хората в тази държава не стават. [не слагам всички под общ значенател] С всеки изминал ден се чувствам все по-чужда от това общество и все пак вярвам, че някога ще се намери някой, който да събуди достатъчно силни чувства у мен и ще искам да се боря, за да го спечеля. Накак, когато вярваш в това, е по-лесно.