Омразата е вид любов ?!

[mim4ety_sara]

Какво мислите,дали когато мислим,че мразим някого всъщност го обичаме много и съществува ли нещо подобно ?

[DaemonBoy]

Любовта си има сладка и горчива страна.

[dakata123]

Според мен това е вярно... по-късно обаче се осазнава от хората

[Faces]

Мисля че имаш твърде много свободно време Любовта си е любов омразата си е омраза Само неорентираните прекриват несподелената или разбита любов с фълшива омраза

[britzy]

много ясно,че е вид любов
тези,които твърдят обарното има да учат още(философия например)

[ivcheto0o]

Да.

[boriana_borislavova]

разбира се че омразата е любов

[Kukumqvka]

Нещо не разбирам. Някой по-компетентен би ли ми обяснил,как така омразата е някакъв вид любов?

[SmilezZz]

И според мен омразата е един вид любов..

[justonegirlwithonehope]

Вярно е до някъде, омразата всъщност може би е любов, гняв . .

[MiMcHeToOo]

Зависи от какво е породена тази омраза. Ако някой те е зарязал - по всяка вероятност е от любов. Айде да видим обаче ако някой е наранил твое близко същество дали ще е любов

[silky92]

Омразата е чувство ,но не и любов.

[Rounder]

Е то ако омразата беше любов нямаше да се казва "омраза" и вместо да пребия някой щях да го разцелувам,я стига сте говорили глупости,според мен омразата е пълна противоположност на любовта.

Защо иначе ще се казва любов/омраза ако и двете неща значат едно и също ?
Ае стига с тия тъпи въпроси.

И тези които казват "разбира се,любов е" поне да се основават на някакви теории/аргументи или каквото и да е,а не просто "празен" отговор

[britzy]

Mии защо ако не е любов,ще отделяме тоолкова много от личното си време само за да мразим някого-това е любов,но с маска на омраза,защото нещото ,което обичаме не може да е наше
oк тва е само догадка
прочетете The Four Agreements и се уверете ,че си е истина темата

[MaLkaTa_LaDy]

Омразата не е вид любов!

[Eliii]

Омразата не е вид любов!

Точно. Просто понякога любовта и омразата са твърде близо, границата е прекалено тънка и хората я прескачат...

[alexcheto0]

Според мене зависи... ако си обичал един човек истински и после те е наранил, ти по всякакъв начин се опитваш да си втълпиш, че го мразиш, че не искаш никога повече да го виждаш, да ти се махне от живота и т.н. Но това е само, защото те е яд на себе си, че въпреки всичко продължаваш да го обичаш. Аз така си го обяснявам. Ако това е, което имате в предвид.

[boniboon]

Не смесвам омразата с любовта.

[loliii]

Това са оправдания на влюбените лапета, които се самозалъгват, че човека, когото харесват може да изглежда, че ги мрази, но той всъщност ги обича. Омразата си е омраза. Точка.

[g0ssip]

Нещо не разбирам. Някой по-компетентен би ли ми обяснил,как така омразата е някакъв вид любов?

Нека да съм аз.. Значи когато мислиш за някого нещо (независимо дали е добро или лошо), това показва, че понякакъв начин ти пука за него.. Ако ти е все тая за този човек той ще е в графа "Незабележими". След като си проявил някакъв интерес към него, следователно си проявил и някакви чувства.. Няма смисъл да навлизам в дълги и безмислени обяснения, факт е, че към всеки, който не попада в графа "Незабележими" изпитваш до някаква степен любов.. А и ако следваш максимата, че най-добрият ти приятел може да се превърне в най-големият ти враг, значи и най-големият ти враг може да се превърне в най-добрият ти прител..

[ShtrudeL]

Какво мислите,дали когато мислим,че мразим някого всъщност го обичаме много и съществува ли нещо подобно ?

О когато казваме,че мразим някой на 13 години значи просто ни е яд,че не можем да сме с него.
Когато казваме,че мразим някой на 30,значи може би евентуално наистина да го мразим.

(Макар,че се съмнявам един разумен човек да може да изпитва толкова огромна омраза равностойна на обич...освен ако не е много във филма...)

[bobito_th]

тъй като съм "гъзар" (реплика на ицо) и си пазя есетата ще напиша нещо за омразата за да им светне на 12-13 годишните..

Цялата философия на омразата се състои в следното: да приемаш всеки по-различен, по-несимпатичен човек за твой потенциален враг. Това означава, че когато мразиш, ти винаги подозираш другия (независимо дали ти е враг или не е) в недоброжелателност, подозираш, че всеки около теб е носител на един вид Троянски кон, пълен с неприятни изненади. Да мразиш, означава да смяташ всеки за преносител на кутията на Пандора, да смяташ, че той е способен да я отвори. Всъщност омразата е кулминацията на куп други прояви на недоброжелателност – враждебност, коварство, отмъстителност. Това са все предпоставки, които по един или друг начин могат да доведат човек до омразата.

ее т`ва е моето мнение нищо че тази част от есето е от нета

[KpucmuHa]

не

[Amateurrr]

Кратко и ясно:
Когато мразим някого, ние искаме да му причиним нещо лошо(макар и на подсъзнателно ниво). Бихме ли желали злото на някой, когото обичаме?