бг

[Canis_Dirus]

Отвънка беше шум

и светеха реклами.

В афиша

пишеше:

"Една човешка драма."

Отвънка беше шум

и конника на Крум

се потеше

от стискане

в дланта ми.



И стана тъмно.

В белия квадрат

лъва на "Метро"

сънно се прозина.

И изведнъж – шосе,

след туй гора

и в дъното небе –

просторно, синьо.



И на шосето,

точно на завой,

се срещат две луксозни лимузини.

Това е нашия герой

и нашта героиня.



След удара

излиза джентълмен

и взема във ръцете си чилични

като перце примрялото момиче.



Отваря си очите –

те горят,

премрежват се

и гледат небосвода,

Да видиш ти какво момиче, брат –

като жребица от разплодник!...



В дърветата –

разбира се, славей.

Ръми над тях спокойно синината.

Примамлива и мека зеленей

оттатък шанците

тревата.



Един размазан Джон

целува страстно Грета.

По устните му –

сладостна лига...

С т и г а !



Къде е тъка нашата съдба?

Къде е драмата?

Къде съм аз? Кажете!

В гърдите ни опрян е за стрелба

на времето барутно пистолета.



Та можем ли да любим

и скърбим

с наивната ви лековерност?

Гърдите ни са пълни с дим,

а дробовете ни – с каверни.



Така ли срещаме на път

любимите си

с лимузини? –

Изгрява любовта ни

в труд –

сред дим,

сред сажди

и машини.



И после... Сивия живот,

борба за хлеб,

мечти неясни;

и вечер – тесното легло,

в което неусетно гаснем...



Това е то.

Това е драмата.

Станалото –

е измама.

[Briseis]

ohh Кино
и всъщност каква е мисията на изкуството дали:

Че няма зло, страдание, живот
вън от сърцето ми - кивот,
където пепелта лежи
на всички истини-лъжи.
Че няма дух и няма вещ
вън от гърдите мои - пещ
на живия вселенен плам,
на цялата вселена храм.

или:

защото мястото на поета не е на Парнас, в полите на музите, а сред кипящата стъгда на живота, посред народа.

[Canis_Dirus]

Брат, музиката преди всичко!
И затова аз предпочитам "Тек"
по-смътен, по от въздух лек -
без измерението нам привично.



Загатнат щрих, въздушно разтворим,
намерен образ с точност до сантим.
О, нищо по-добро от песен сива -
Неяснотата с Точността се слива.



Очите хубави изпод воала.
Трептящият на пладне жарък ден,
от есенния залез разхладен
и вечер, в звезден безпорядък, цяла...



Защото искаме Нюанса, брате,
не цвят, от полусенки цвят лишен!
О, чрез Нюанса само е сгоден
сънят с мечтата, вятъра с тръбата.



От Остротата по-далеч - опасно! -
Духа жесток, и от Смеха нечист -
разплакващи Лазурните очи,
и този чесън, в кухнята на баса!



Извий врата на Красноречието!
Добре ще сториш - силен ход напред,
внеси в римуването малко ред -
ако не бдим, къде ще стигне то?



О, кой ще каже мъките ти, Рима!
Дете ли глухо или негър луд
ни - от стотинка - изкова бижу,
що звук на кухо и фалшиво има?



Та, музиката изкови на струга!
Стихът ти нека бъде полет лек,
със който да се устреми човек
към други небеса, на обич друга.



Стихът ти да е смела авантюра,
от вятъра разпръснат в утринта,
дъхтящ на мента, билки и цветя...
Останалото е литература.

[Briseis]

малко си противоречиш:

Вапцаров казва:"Да знаеш ти, живота как обичам и колко мразя празните химери", а в Кино - "Та можем ли да любим/ и скърбим/ с наивната ви/ лековерност?/ Гърдите ни са пълни с дим,/ а дробовете ни – с каверни." и то цитираш.

А сега:
"Стихът ти нека бъде полет лек,
със който да се устреми човек
към други небеса, на обич друга.
...
Останалото е литература."

[Canis_Dirus]

аз съм само един прост бъдещ инженер

[Briseis]

романтиката е сега в машините

нали?