Разбирам те. Ти просто не си я опознал достатъчно, а сте тръгнали. Може би си от тези хора, които обичат да говорят каквото им дойде на акъла, но пред нея се притесняваш. Да не я обидиш, да не изглеждаш като простак в очите и или да не вземе да се развали връзката ви. Ти се опитваш все още да я опознаеш, защото не знаеш как ще реагира на дадени изказвания от твоя страна, а не искаш да и станеш неприятен или досаден. Не искаш да и плямпаш само простотии а нещо съществено. И аз съм така, даже аз съм така и сред приятели и познати и някои път е много гадно. Не искам да ръся простотии оо рода на "Леле колко си дебела" и разни такива работи. Понякога наистина няма какво съществено да кажа и просто си мълча и слушам другите какво си говорят. И с някои момичета няма какво да си кажа, защото ме е страх да не ги обидя и просто ги изучавам. Има и такива момичета, които са просто от вратата за краката и ме отпускат, при което може и да не могат да ми затворят устата. Ако са по бъбриви или по бъзикчийки, които усещам че няма да се обидят така лесно леко по-леко почват да включвам и простотиите. Ако ме предизвикват и още повече. Е, има си и изключения. С едно момиче така преди време не спирахме да се бъзикаме и да си говорим разни простотии. Излезнахме веднъж приятелски на кафе с нея и нейни приятелки като тя очакваше явно да съм същият като в училището. Не...казахме си няколко думи през цялото време и това беше.После даже явно се притесняваше и няколко дни ме подминаваше като пътен знак в училището докато аз не и казах: "Аз в кафето май малко се поизложих", а тя ми отговори с усмивка: "Ами то и аз малко." После пак продължихме да си се бъзикаме по старому. При положение че тя не е по-голяма с 2 години от мен както при твойто момиче, което може да те спече допълнително, а е с 5 години по-малка от мен. Та така. Просто те е страх да не се изложиш и какво ще си помисли и за това е така. Като гледам май от нейна страна нещата са същите. Прекалено малко сте се опознали преди да тръгнете. Харесали сте си предимно външността.