Отговор в тема
Започвам с уточнението,че това не е точно проблем, нито ме притеснява особено, но вече започва някак си да ме гложди отвътре, защото съм на възраст и мислите започват да стават по-сериозни, а потенциал за развитие в тази насока липсва.
В какво се състои моят "дискомфорт". Той, разбира се, е свърза с туй нещо "междуличностно привличане", което се обсъжда в тоя раздел. На кратко - към всяко същество, което срещна започвам да изпитвам апатия след много кратко време. Когато общувам с мъже, или просто на харабията това не се случва, защото цялото ни обяуване е повърхностно и не се налага да влагам себе си. Когато обаче се сближа с някого, той много бързо ми омръзва, или ме разочарова по някакъв начин. Започвам да чувствам човека до мен някак си недостоен за моята компания. Аз поемам инициативата, опитвам се разнообразявам активностите ни, но рано или късно винаги се стига до едно взаимно отхвърляне. При мен апатията се появява много по-рано. Поява се чувството за безразличие, не ми пука дали ще се срещна с дадения човек, или даже не ми е интересно какво иска да ми каже. Сами разбирате, че не мога да имам близки и чудесни отношения с жена, или пък да завържа интересно и динамично приятелство с мъж, което ме прави малко вълк единак.
Това аз като психолог съм го обосновал на 2 платформи.
Първата платформа е личните ми качества : Знам много добре за моя интелектуален потенциал, своята откритост към идеи и склонност към критика, но и САМОкритика, САМОирония и други. Умея да водя разговори, не се изтъквам, освен когато се иронизирам. Но рядко срещам у другите точно този интелект, тази информираност и широка скроеност. Приемам,че мие омръзнало да падам на чуждото ниво и затова ги отблъсквам.
Втората платформа, типично по психоложки се състои в някакъв страх от обвързване, разкриване на слабости и т.н. Но въпреки това се връщам на по-горните си редове, където си казах, че не мога да срещна човек, който е достоен да бъде до мен.
Тъй. Целият мой минал опит в тази насока вече тотално ме доведе до безраличие към околните. Несе чувствам заинтересован от никого, не смятам за нужно дори да бъда добре настроен към другите. Както разбирате, това ме изолира от околните и може евентуално да доведе до откъсването ми.
Въпрос, или по-скоро запитването е.
Срещали ли сте, изпитвали ли сте такива емоции и мисли?
Ако да, Споделете своята гледна точка.
Ако не, Разсъждавайте малко по въпроса.
ПС: не ми излизайте с клишета, моля.
ПС2: съжалявам за технитеческите грешки, но не ми се редактира.
йеби и фърляй
днешната младеж - у гъза да я еб*ш
Я виж ти. Толкова време се опитвах да систематизирам всичко което се случва с мен, и не можах. а ето че ти, Чавдаре успя. С изключение че нямам страх да се обвържа с някого.
Сега точно нямам време да пиша, но довечера ще драсна един пост, така по задълбочен.
Мисля че ще има полза
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Да, случвало ми се е. Все аз падах на нивото на другите само и само да не остана сама и да не ме мислят за странна.С никой не можех да говоря за нещата които наистина ме интересуват и вълнуват. През 2008 като дойдох в Германия да следвам ми беше доста трудно. Непрекъснато се опитвах да завържа приятелства и се срещах с всякакви хора. Е да ама много бързо ми омръзваха хората с които се срещах и гледах да си намеря причина да не се виждаме или пък ако не ми се седеше сама в нас се преструвах че са ми супер приятни. Преди точно една година реших че не ми трябват хора около мен и започнах да прекарвам много време сама със себе си и усетих че така ми е по-добре от колкото с хора които не ме разбират наистина и са ми скучни. През есента на 2009 се запознах с годеника ми. Той е човека с който мога да говоря за абсолютно всичко и който не ми става скучен просто защото имаме еднакви интереси, еднакъв хумор и еднакви планове за бъдещето. Той също дооооста време е бил сам или е общувал с хора които не са му на нивото ей така колкото да не умре от скука сам в тях си. След като си смених специалноста си намерих и 4 момичета с които се разбирам добре но те са ми по-скоро за развлечение. Хубаво ми е като се видим но не ми е необходим контакт с тях. Освен това си имам и 2 приятелки с които си пиша от време на време но те не са в Германия и се виждаме само в БГ. Абе с 2 думи има точно двама човека с които наистина се разбирам и от чиято компания не мога да се лиша защото просто са единствените които не ме карат да се чувствам странна и това са майка ми и годеника ми. Според мен просто се пусни по течението и не се насилвай да общуваш с хора ако не ти идва отвътре. По-добре е да си сам отколкото да се насилваш да поддържаш контакт с хора които не те карат да се чувстваш наистина добре в кожата ти. Правилните хора ще влязат в живота ти когато му дойде времето. При мен стана точно така. Щом спрях да насилвам нещата и да се опитвам да намеря сродни души с които да ми е хубаво те сами дойдоаха при мен. Ако трябва си стой сам известно време и не общувай. Съсредоточи се върху себе си и върху това какви хора ИСКАШ да имаш около себе си а не какви срещаш всекидневно и нещата ще си станат. Не знам дали ще ме разбереш и дали аз съм те разбрала правилно но ти пожелавам успех.
Имало е моменти когато съм се чувствала по този начин и даже идеята да разговярям с някой ме е отегчавала и буквално изморявала, но това ми се е случвало когато е имало странични фактори, отразили се на психическото ми състояние. От кога усещаш това и възможно ли е да се дължи на депресия?
А) Аз не се насилвам, винаги съм правел, каквото си ми доставя удоволствие. Знам,че винаги времето намира решение на подобни неща, но все пак това не е достатъчно за мен. Все пак, благодаря slu4nice
Б) DNJ :Не е депресия, аз не се чувствам зле от този факт, не се чувствам различен. Винаги съм бил на гребена на вълната, но съм там самичък. Просто цял живот се чувствам над другите, това не заради емоционалото ми състояние, или нещо от този род.
Да речем, че съм се чувствала(и продължавам да се чувствам) по сходен начин.
Разликата е, че аз съм на доста по-малка от теб - на акъл и на години. И въпреки че, надали съм на кой знае какво интелектуално ниво, чувствам, че другите не са ми на нивото. Не на по-високо, ами напротив. Което ми идва(ше) доста глупаво като идея, затова реших, че няма да е така. Ще се старая да се приобщавам към най-различни групи хора, нищо че довчера са ме дразнели. Реших, че ще съм по-общителна, по-позитивна, по-усмихната, че ще правя повече компромиси, няма да мрънкам(много), когато нещо ме издразни. Еми, не ми се получи. Забавно си прекарвах и си прекарвам, но това не ми е достатъчно, търся друго. За първи път се държа(х) добре с хората и разбрах, че точно това ми пречи повече, отколкото да съм си сама. 'Щото де факто се чувствам по-самотна, по-неудволетворена и по-празна, отколкото, когато знам, че съм сама и че разчитам само на себе си.
Изпадала съм в периоди, в които абсолютно никой да не може да ме заинтересува и да ме трогне и това са ми били най-хубавите дни всъщност. Няма нищо по-хубаво от това да отиваш на училище/в университета/на работа, да си изкарваш 7-те часа в пълна съсредоточеност върху работата, която трябва да свършиш, после да си хванеш нещата и да си тръгнеш. Не се товариш да си говориш с някого, не се занимаваш да обясняваш какво си искал да кажеш(защото мен не ме разбират в едно 85% от случаите какво искам да кажа, явно не мога и да общувам нормално), не се занимаваш с хорските глупости...
ии, общо-взето, всичко зависи от средата. Ако обкръжението ти се състои от по-елементарни хора, нормално е да не се чувстваш заинтересован. В такива случаи трябва да се адаптираш и да слезеш на тяхното ниво, защото си е кофти пък да си сам постоянно.
п.с. - знам какво искам да кажа, ама не мога да го изразя точно, и се и отплеснах с моите си неща, и все пак, ако намериш някаква макар и малка логическа нишка между изреченията ще е много хубаво.
Хмм то и на мен не ми беше ясно че се насилвам докато не останах сама и не започнах да размишлявам над нещата и да анализирам. На мен това което си написал ми изглежда сякаш ти искаш да общуваш и поемаш инициятивата и искаш нещата да потръгнат но след известно време тези хора ти стават скучни и ги отхвърляш. След това намираш нов човек който те заинтригува но и с него се случва същото...Първоначално написано от w0sh
При мен беше така че все бях супер ентусиазирана от някое ново запознанство но малко след това вече ми беше все едно дали ще се видя с тоя човек или не. Все си мислех че това не е нормално съответно подтисках негативното чувство и продължавах да общувам с хората макар че "тръпката" вече я нямаше. По-късно като се замислих установих че просто съм се насилвала за да не стоя сама защото не е "нормално" да си без компания.
А ти наясно ли си какви хора искаш около себе си? Тоест какви качества трябва да притежават, за какво искаш да си говорите за да не ти стават скучни и безразлични?
Не се разбрахме май.
Моят проблем не е общуването с другите хора. На мен никак не ми пречи да си разменя приказаки с всекидневните идиоти, нито пък се насилвам да го правя. когато човек ми омръзне аз спирам да общувам с него.
В момента обяувам с 4-ма души : съседите, съквартиранта и един колега, с когот правя клипчета.
Това е.
Не мога да открия човек, който да ми е близък, дори и да срещна някого, в когото виждам потенциал, аз се разочаровам, защото накрая всичко се разпада.
Е то повърхностното общуване май за никой не е проблем... Аз мислех че ти липсват хора с които можеш да общуваш истински. На по-дълбоко ниво. Хора които наистина да харесваш и към които да изпитваш по-дълбоки чувства... И аз нямах проблем да си излизам от време на време с някой си колкото да изгубя малко време. Въпроса е че не се чувствах комфортно и реших че не ми трябва такова "общуване" и искам нещо повече. Точно за това спрях да излизам с хора които не ме "изпълват" и с които всичко се ограничава до едно бла бла на общи теми. Да, понякога е забавно но реших че не ми трябва... Тоест мисля че правилно те разбрах но нещо аз не мога да изразя това което искам...
Нищо де.. Ще се оправи всичко рано или късно
Не знам дали е много глупаво или много странно или пък и двете,но защо след като откриеш потенциал у някого не се опиташ да му помогнеш да го развие?След като се чувстваш над нивото на този човек,защо вместо да се принизяваш не го "извисиш" него?Щом имаш какво повече да предложиш от другите,ами предложи им го.Някои хора имат нужда от учител или водач.Пробвай тази роля.Може би ще изпиташ поне някакво удовлетворение от това,дори и да не успееш да си "създадеш" подходящата компания.
Yesterday, upon the stair,
I met a man who wasn’t there
He wasn’t there again today
I wish, I wish he’d go away...
w0sh, ще поставя нещата под малко по-различен ъгъл от този, който си описал. Опитай се да се вмъкнеш в това, което ще опиша и искрено си помисли дали има нещо вярно в него.
Излизаш с наистина красиво според твоите виждания момиче, говорим за красота. Свършва срещата минават 1-2-3 дена и по неписаните правила ти трябва да й се обадиш, НО идва едно чувтство в теб, което по някакъв начин те кара да не го направиш. Точно това е чувството, което трябва да разтълкуваш. Тя е красива, не много глупава, но нещо ме кара да не й се обадя. Какво е това нещо? Дали наистина мисля, че тя не е достойна за мен или пък има нещо друго? Дали пък нещо дълбоко в мен, едно много малко кътче от мен си мисли, че тя по някакъв начин не ме харесва? Дали пък не искам да й се обадя, защото тя ще ме отхвърли след време, ако продължим тази връзка, ще се влюбя и ще се прееба? Тя е красиво момиче, аз съм интелигентно момче, но знаем как жените харесват по-малоумните мъже, които са по-разкрепостени и лекомислени. Създавам едно дълбоко прикрито дори от себе си чувство, което дава превес на песимизма в мен и дори не се опитвам. НЕ... тя със сигурност ще се опита да ме върти, няма да стане с нея... знам какъв тип е тая... просто е под нивото ми, а аз търся нещо, изключително за вкуса ми, но какъв точно е вкусът ми? Знам ли наистина какво търся или просто искам да се влюбя в някоя и да забравя, но как ще го направя като не допускам никой до себе си поради вероятния ми прикрит странен комплекс? Може би да... може би не...
Това е малко странно написано, но просто така го почувствах и го написах. Това са мисли, които са идвали в дадени моменти в съзнанието ми. Аз също се смятам за интелигентен, макар и да не парадирам с това и до сега не съм срещнал момиче, което да споделя нивото и повечето ми интереси, но това не означава, че не съм имал приятелки и че не съм правил секс.
Помисли си дали трябва жената да има умствените критерии, които ти имаш за да има връзка или да спиш с нея. Практически нищо от това, което си изредил не е от значение. Като срещнеш някое момиче, което ти харесва на външен вид, но нямаш сериозни намерения за момента... просто се насилвай да и се обаждаш поне 1-2 пъти в седмицата да излизате и може и да се получи нещо, ако не любов, то поне луд секс, а пък... кой знае след време. Добрата страна в твоя случай е, че ако не ти пука за момичетата, с които се срещаш означава, че можеш да се държиш разкрепостено, без да те е грижа за крайния резултат. Ако наистина не ти пука за даденото момиче, какво значение има държанието и какво тя ще си помисли? Просто давай без никакви задръжки. Даже ти гарантирам двойно и тройно по-добри резултати по-този начин, защото на жените им харесва.
Не знам на каква възраст си и дали си по-голям от мен, но и аз съм бил в почти същото положение, както споменах по-горе. Ако с приоритет любов не става, смени приоритета на секс прави всичко възможно за да го получиш... може и да стане. При мен така е по-добре.
Temet Nosce
벨야카
Всеки има такива моменти.
Винаги съм гледала позитивно към хората и колкото и да ги плюят другите, винаги съм се очаровала и от малкото очарователно в тях. Приемала съм приятелите си с всичките им недостатъци и дразги. Това, което ме е дразнило винаги е, че те не го оценят и не се стараят да е същото към мен.
Макар и да съм перфекционистка, отдавна съм разбрала, че съвършени мъже за мен няма. И въпреки това се старая да ги открия, защото винаги има по-близко до перфектното.
По природа съм изключително импулсивна и нетърпелива, при мен няма дълги размисли, всички се случва без план и, къде тоз дяволски късмет, винаги се измъквам. Заради бившият си приятел подтиснах огромната енергия, която постоянно блика от мен. Станах по-търпелива, по-мекушава, пристъпих всичките си независими принципи. Но той не го оцени. Той не се постара да се доближи до мен. В него нямаше този ентусиазъм, не търсеше щастие и разрешаване на проблеми и различия, а просто му стигаше да е с мен. Някои биха казали, че това е всичко, което е нужно. Но не е така, повярвайте ми, за мен любовта не е просто любовни обяснения и държане на ръце под лунна светлина, каквато бе за него, за мен е всичко. Мотив да продължа напред, да се боря и да искам да живея, защото ще знам, че винаги ще има някой, който да ме накара да се разсмея и да ме успокои. В любовта винаги съм търсила най-добрия си приятел и спътник в живота. А жалкото е, че рано или късно се оказва, че сме прекалено различни с някого за да продължа пътя си с него. Знам и не искам някой да е точно мое копие, но искам поне едно общо нещо да имам, една тънка линия, по която да се клатя, но да вървя. Истината е, че след първоначалното влюбване и разкош не остава нищо.
Започвам да се изнервям, да боксувам и да дера, само да се захвана за нещо, заради което да остана. Но не се получава.
Не знам дали е от това, че все още съм млада и незряла, или просто не съм сполучила на мъж. Проблемът ми е, че съм прекалено открита и непринудена и когато открия, че това което е в човека срещу мен, не е първоначалното ми виждане.
Моят съвет към всички е преди да се обвържат сериозно да опознаят сериозно човека, да станат много добри приятели, а не да правят моите грешки и да се доверяват на някого, когото са познавали от 2-3 седмици. Малко хора биха издържали на дългите периози, но тези, които останат и ви привлекат, наистина си струват. Успех и на мен ще ми е нужен
— Никога не съм търсил щастие. Кому е нужна щастието? Аз търсех наслаждение.
— И намирахте ли го, мистър Грей?
— Често. Твърде често.
Дали наистина мисля, че тя не е достойна за мен или пък има нещо друго?Сега не се иронизираш нали?
Незнам след всичките ти сложни писания които прочетах,завоалирани уж с философско и зряло звучене,открих един човек,страхуващ се да погледне живота в очите.
Как да си помогнеш ли?Първо намали престоя си пред компютъра,явно не ти се отразява добре.Второ проблема е в самия теб-докато си мислиш че си нещо повече от другите няма да постигнеш нищо.Тук се наблюдава явлението-когато индивидът си мисли че е супер готин пич,неповторим във всичко,а всъщност е кръгла нула живееща в своя измислен свят.
Като за начало бих ти предложил да сложиш това в подписа ти
Нищо лошо да си вълк единак. Проблемът според мен, е че си се взел прекалено ансериозно. Казваш, че имав голям потенциал - приемам го. Е и? Ползвам винаги Марк Твен за пример, той е един от малкото признати за светила, докато още е жив. Вземеш ли се насериозно спираш да се питаш за посоката. Някой ден откриваш, че си на майната си, защото докато си пазил посоката си, светът е завил в диаметрална посока.
Оставам с впечатлението, че сред хората, с които общуваш си нещо, като Princeps - пръв между равните в интелектуално отношение. Не ги съди. Може желанията и възгледите им да са простовати или зли. И все пак съм убеден, че има дейности, в които те превъзхождат. Погледни на тшх, като на хора, които могат да те научат, на неща от живота, които самият ти не знаеш.
И другата страна на проблемо-въпросът ти - като цяло напоследък нивото на хората е паднало изклчяително. Не говоря, за знания или умения - повечето 15 са като малки генийчета. Но всяка сила трябва да се употребява умело, а те са абсоютни кретени стигнем ли до този въпрос. Та ако ти не си от тяхната порода - "кретен с възможности", е нормално да ншма сближаване по между ви.
Желая ти успехи, много структурирано и хубаво си направил темата. Иначе да си единак никой не е казал, че е лесно. Но поне няма да си от стадото.
В България ако си от провинцията винаги ще се чувстваш така!
Радвам се ,че ми написахте такива чудесни мнения, които не възнамверявам да оставая без коментар от уважение към авторите.
Soundish - Мисля, че малко наино надценяваш човешката природа. Аз не съм гуру или пък ръководител на секта,че да ги издигам. Юовек рядко надскача собвтвените си възможности, освен това на никого не му е харесвало, когато се опитат да се набъркат в поведението му. Хората са чувствителни ис е засягат лесно, когато някой тръгне да ги "подобрява"
Umri - Едно време ми минаваше тази мисъл, едно времемного мислех върху разни такива неща, но вече натискам педала докато гръмне двигателя. Не съм се лишил от физическите удоволствия, но не ги и искам силно. Сексът е важен за много хора, той може да осмисли съществуването ми. Какъв е смисълт обаче от него, когато ми липсва желанието? Нещата стават малко насилствени тогава.
shmurkam - Интересувам се (и вече уча) психология от доста време и знам много добре, че перфектен човек няма. Никой няма и да го намери, аз не го търся. Проблемът ми е любовен, ако исползваме есенцията на термина. Трудно се обяснява с писано слово. Не мога да бъда приятел с някого, когато след 2-3 седмици, аз мога с лекота да суфлирам думите му. За мен това е изтормозена работа.
Sh@d0w - Блгаодаря ти, че оправда очакванията ми. Кажи ми как да се погледна в огледалото, да видя това което съм, да знам какво съм постигнал, какво ми предстои, какво мога и да не си кажа, че съм повече от другите? Аз дори да бях на дъното пак щях да си го повтарям всеки ден. Не виждам нужда да не се изтъквам пред съфорумци, които никога няма да срещна през живота си, тези които имат интелектуалния багаж няма да ми се обидят, а за другите не ми мига и окото. Аз пръв ще си призная недостатъците приятелю, и никога няма да си позволя да бъда злобен към някого, който и да е той.
"Подлец е човек и подлец е този, който го нарича подлец"
Мъдри думи. Аз себе си разкрих и не ме е срам, какъвто и да ме нарекат. Може би са прави?
bratignat - Чудесно и полезно за мен мнение. Съжалявам, че времето ми е малко и се улисах в писане за другите, та не мога да ти отговоря по-обстойно. Наистина напоследък май съм се взел насериозно, колкото и да го избягвах. Благодарско. Има и други причини, но аз винаги ще се вглеждам в себе си и ще ги открия.
Очакам още такива чудесни коментари. Благодаря предварително.
и тъй...
докато това ти прави впечатление ще се чувстваш...странно...
или свиквай с положението и чакай да се появи човека който ще те комплексира с интелектуалното си превъзходство или просто се радвай на своето...
от друга страна казваш че в известна степен имаш ограничено време...
което вероятно пък си е стиммул именно за размисъл по темата...
което те поставя в положение в ковето неизбеежно се фокусираш върху самоналожената си самота която както отбелязваш не ти е проблем но ти се явява малко или много притеснение...
тук идва въпроса 'защо?...'...
защо трябва да ти пука...досега си живял по този начин и доколкото разбрах не ти е било проблем...
сега си 'момък за женене' и почваш щеш-нещеш да си мислиш за това как аджеба да направиш така че да не се отъждествяваш с обкръжението си но в същото време да намериш някого или няколко човека които да не ти омръзват в степен правопропорционална на изминалото време...
но 'защо' е въпроса който според мен е най-адекватен тук...защо трябва да ти пука?...нима не можеш да си живуркаш сам и да се развличаш с непринудени и неангажиращи разговори за ежед невието с...който дойде...
или си решил да се съобразяваш с общоприетите норми и като навършиш определена възраст да се замислиш за сериозно обвързване и да си устройваш домашно гнезденце?...
нима преди година-две си мислил за тези неща?...нима преди ти е пукало за обвързването и за това колко е задоволено егото ти от интелектуалната надпревара с хората с които си говориш и нима преди си се вълнувал дали хората с които комуникира са ти на нивото или не и дали това има значение при обвързването?...
според мен или се остави на чувствата си и си живей живота пък ако ще и да си намериш човека на 40...или преглътни част от самочувствието си и 'падай на нивото' на голяма част от другите...
и все пак не съм наясно с фактите около теб...не те познавам като човек...не знам какъв е бил живота ти доасега и с какви хора си общувал и респективно всякакви съвети от моя страна мога т да бъдат основани само на това което съм прочел в темата...което в голямата си част е също писания на хора които не те познават добре...респективно можеш да си вадиш изводи доколко адекватно е написаното от само след като вземеш това впредвид...и все пак ако има нещо в това което казах което да ти е направило впечатление или да помага в някаква степен(макар че не вярвам в практическото приложение на нещо прочетено в интернет форум...) бих се радвал...
'Real stupidity beats artificial intelligence everytime'-Terry Pratchett
'Ако ти ще живееш 100 години, то аз искам да живея 100 годии без един ден, защото не мога да живея и един ден без теб'-Мечо Пух...
echii <3
уош я зае.би тия депресий и да ходим на парти (:
"IF Pacman had affected us as kids, we'd all be running around in darkened rooms munching magic pills and listening to repetetive electronic music"
А не мислиш ли, че така трябва да е ?
Аз също съм апатичен, но не е защото се мисля за повече от другите, напротив. Винаги съм искал да съм като тях, но просто съм различен. Живей с това. Зад апатията винаги се крие нещо, много добре пазено. Разбира се, твърдението ми е недоказуемо. Животът е твой, помисли дали няма да е добре да почнеш да гледаш позитивните качества на хората, ВЪПРЕКИ тяхните недостатъци, които предизвикват апатията ти. Защото, вярваш или не всеки е по-добър от теб в нещо, както ти си по-добър в друго.
Помисли дали си готов да направиш компромис, за да не си сам, или ще чакаш правилният човек да се появи в живота ти.
Не знам - това са две думи и се пишат ОТДЕЛНО
Вие сте много глъми.Са ревете, че темата е стара, ама после някой като направи нова тема със същото заглавие ще има да ревете "има такива теми" и нз. си кво..В шибаното си трупане на мнения и сами се обърквате..
Разбира се, че съм изпитвала такива емоции и мисли.Страдам от същата "болест", но го отдавам на тийн годините и на зодийката Близнаци, хаха
Малко по-сериозно сега.
Повечето хора са потънали в тривиалните си занимания и са станали роби на Егото.Имат ясно изразени граници , които наричат я морал, я ценностна система, я разбирания, я някоя сложна дума, която не мога да произнеса, а камо ли запомня или включа в речника си
Има и единици (като твоя милост, струва ми се), чиито съзнания не са покварени от стереотипите и се стремят към различното, оригиналното, новото.Такива хора мислят задълбочено, търсят първопричината за нещата и е напълно естествено да се отегчат, когато се сблъскат със застоял, вкоренен в сухия пясък на собствения си жалък живот, човек.
Не ме разбирай погрешно.Между личности от двата типа (а те са малко крайни, да си призная) хора може да се завърже страхотен и много забавен разговор.Но щом решат да повторят, първият ще е останал на същото ниво или ще се е изместил с градус-два, докато вторият ще се е завъртял като пумпал няколко пъти, ще е видял 1000 други гледни точки, ще се е родил и умрял и после пак родил, ще е пил от водите на Амазонка и вкусил от манната небесна, ще е летял като орел и пълзял като охлюв, ще е изпитал страдание и екстаз и после ще ги е забравил...
Ако имаш психологически умения, значи ти е лесно да влизаш в главите на хората и да ги класифицираш.Проблемът е, че се вписват в класификации прекалено добре.Можеш да ги манипулираш, но не и да бъдеш манипулиран... което има колкото позитивни, толкова и негативни аспекти.Негативните изпитваш в момента - прекалено ясни са ти и не можеш да се привържеш към тях.
Опитваш да се наведеш мъничко и сам да станеш част от един от "типовете", но... хахаха, заболява те гърбът
all day... all night... what the fuck?!
Хм виж ти, все едно съм написал аз темата...
Естествено ти и аз имаме една разлика, често аз правя така, че думите или което най-често е критиката ми да не наранява околните, а при мен това беше нещо обичайно един вид, дори и сега е. С времето започнах да мисля повече преди да кажа нещо на дадения човек с цел да не го отблъсквам. В един момент осъзнах, че това е абсолютно безполезно за мен, и просто започнах да игнорирам хората които са ми безинтересни или скучни. И да ефекта е че разполагам с извънредно малко приятели. Дори може да сложим тази последната дума в единствено число. Просто общувам с хора на моето ниво, и завръзвам приятелство само с такива. Всичко останало е безсмислено, поне за теб самия. Но чувството, че си вълк единка се свиква. Може да се каже, че съм прекарал живота си така. Не е кой знае колко зле. Даже понякога е много по-хубаво. Не се нервираш с безполезни изроди които само ти се пречкат и дразнят до отегчение.
Другият вариянт е този който аз бях решил да приложе по горе. Естествено той е малко лицемерен към останалите и дори към себе си, и в дългосрочен план води до разочарование един вид. Просто не работи. Някои хора просто така са устроени.
Това, че се разочароваш от хората го разбирам на 101%. И аз се разочаровам много често. Просто в един момент спрях да възлагам каквито и да е очаквания на когот и да било. Така не могат да те разочароват. Другият момент е да успяваш да ги преценяваш реално. Естествено за това трябва да ги поопзнаеш, от 2-3 срещи за по час, това е трудно да се случи, освен ако не са абсолютно елементарни, което никак не е рядкост в нашето ежедневие, но се съмнявам че си обграден от такива хора. Все пак ако си - много жалко.
Изходи - 2
1 Denail
2 Acceptance
След като говориш за психология смятам, че знаеш какво са по горните и коя фаза е всяка от тях.
Първата би проработила ако беше неособено интелигентен и склонен към самозаблуди - доста хора са такива и живеята по този начин. Просто отказват да го приемат и живеят в илюзорен свят. От впечатленията ми съм стигнал до извода, че не си такъв. Така, че по логичният и правилен избор според мен е 2рият. Просто го приеми и търси себеподобни. Естествено че няма да ги намираш на всеки ъгъл. Но нужно ли е? Не очаквам да си напълно съгласен с отговора ми, а и да си бих бил извънредно учуден.
П.С. Това май е най-дългия отговор който съм писал
Ми не знам дали съм разбрала правилно, ама май имаш голямо самочувствие, което ти пречи да намериш близък човек. Не ме разбирай погрешно, самочувствието е хубаво нещо. И както ти сам каза това не е проблем, защото все пак когато разбереш себе си, отделиш качествата си от недостатъците си и си направиш един самоанализ /естествено трабва да е обективен, защото всеки човек се изкарва повече или по-малко от това, което е, и това пречи да излезе с правилна самооценка, а това трябва да се избегне/ се оказва, че ти си повече от другите, които познаваш. А когато си повече от познатите си, как ще се сближиш с някого? Аз специално също се отегчавам от хората по простата причина, че и аз имам самочувствието на знаеща и можеща. Може да не съм изключително интелигентна, но засега съм срещнала максимум двама души, които да ми покажат, че имат потенциала да завържат свестен разговор, да говорят на теми различни от напиване, сбиване и "как прекара уикенда"
1) физиологически
2) потребност от психическа и физическа сигурност
3) потребност от участие в общност
4) потребност от одобрение и уважение
5) потребност от творческа самореализация
6) потребност от философско и религиозно осмисляне.
Смятам, че ти си стигнал до най-висшата потребност, ти осъзнаваш своите възможности. Следователно е нормално да не си доволен от възможностите на другите. Само това, че се замисляш за проблема и че философски го осмисляш ме води до извода, че ти няма как да си щастлив в общуването с хората. Както се казва глупавите хора са щастливи, защото не знаят колко са нещастни.
А умните хора са вечно нещастни, защото се стремят към все повече и повече. Това ни прави разумни. ;]
Съжалявам за дължината на написаното. Во кратце - радвай се за това, че проявяваш апатия към хората, които не са на твоето ниво, защото това показва твоето усъвършенстване.
Goodbye my friend, will i ever love again?
Memories made in the coldest winter!
Dr3amy
Абе те казаха каквото имах да кажа. Затова ще използвам метафора. Която както сам се сещаш няма да е със случайни образи и има скрити повече идеи, отколкото на пръв полед предлага.
Мястото на орела не е при врабчетата. Мястото на врабчетата не е и при орела. Те си чуруликат по клоните на дърветата. Орела живее по неепристъпните чукари, които споделя само със своята половинка. Орела властва над врабчетата и всички други твари, но също така и зависи от тях. Не е необходимо да доказва каквото и да било на никого.
Той знае че знае всичко. И това не го притеснява. За него е важно да може да се наслади на гледката към територията си от безкрайното небе. Защото знае че само силуетът му в небето кара всички твари долу да се притаят и замлъкнат.
Само съм те насочил над какво да мислиш. И пак ти казвам - нищо случайно не съм сложил тук.
Давай
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
А може би очакваш твърде много от другите?!
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
