Апатията ми

[Smile91]

Не знам дали е много глупаво или много странно или пък и двете,но защо след като откриеш потенциал у някого не се опиташ да му помогнеш да го развие?След като се чувстваш над нивото на този човек,защо вместо да се принизяваш не го "извисиш" него?Щом имаш какво повече да предложиш от другите,ами предложи им го.Някои хора имат нужда от учител или водач.Пробвай тази роля.Може би ще изпиташ поне някакво удовлетворение от това,дори и да не успееш да си "създадеш" подходящата компания.

+1

[w0sh]

Благодаря и за новите коментари, идеи и размисли. Определено ми дават храна за размисъл, която аз ще оползотворя по най-добрия начин.

XTREMEFREERIDE - не очаквам повече от това, което аз мога да дам.

[ScarletBite]

Абе те казаха каквото имах да кажа. Затова ще използвам метафора. Която както сам се сещаш няма да е със случайни образи и има скрити повече идеи, отколкото на пръв полед предлага.

Мястото на орела не е при врабчетата. Мястото на врабчетата не е и при орела. Те си чуруликат по клоните на дърветата. Орела живее по неепристъпните чукари, които споделя само със своята половинка. Орела властва над врабчетата и всички други твари, но също така и зависи от тях. Не е необходимо да доказва каквото и да било на никого.

Той знае че знае всичко. И това не го притеснява. За него е важно да може да се наслади на гледката към територията си от безкрайното небе. Защото знае че само силуетът му в небето кара всички твари долу да се притаят и замлъкнат.

Само съм те насочил над какво да мислиш. И пак ти казвам - нищо случайно не съм сложил тук.

Давай

Охо, Влади!Как сме?
Много ми харесва това с орела, но ти разглеждаш нещата на спиритуално ниво.Уви, в тривиалния физически свят орелът не осъзнава превъзходството си или, ако го осъзнава, отказва да го приеме изцяло (виж, частично - може), защото то му носи съмнения, самота и усещане, че е различен.Не е лесно да летиш нависоко, защото нямаш граница, която да мечтаеш и стремиш да надскочиш, освен, разбира се, небето, но то изглежда тъй далечно от настоящия момент...

[valdesbg]

Диди, душичке ти що не отговаряш на ЛС-тата

Ако един орел не осъзнава превъзходството си, ако то му носи както казваш съмнения, и буди подозрения и тем подобни.. значи все още е сред врабчетата. Значи все още не е готов да осъзнае и приеме своята дарба и да поеме облагите и отговорностите от нея на крилете си. Може физически да има крилата и размера на орела, но по душа си остава врабче. А това е което е важното в случая. Той просто не е готов.

Както казах орела няма към какво да се стреми.. защото той има всичко. Всъщност има.. негова е задачата да управлява територията и негова е задачата да поддържа мира и равновесието в нея. Щом си на върха на хранитлената верига физически и духовно, буквално и преносно нямаш къде повече да се издигнеш. Максимума на максимума имаш. И задачата ти е да го управляваш и подържаш. Което сама разбираш че съвсем не е лесна задача.

Ако искаш да имаш към какво да се стремиш и да мечтаеш, на кого да се възхищаваш и да взимаш пример от някого - орловото място не е за теб. Защото точно орела както буквално, така и метафорично е образа, който дава пример, към когото се стремят всички живи същества, за чието място мечтаят, от когото се страхуват и уважават. С една дума той определя правилата.

Такива работи

[ScarletBite]

В такъв случай можем само да пожелаем на орлите да се осъзнаят като такива и да продължат нагоре.
И се сещам за една песничка...

[ShtrudeL]

Срещали ли сте, изпитвали ли сте такива емоции и мисли?
Ако да, Споделете своята гледна точка.
Ако не, Разсъждавайте малко по въпроса.

ПС: не ми излизайте с клишета, моля.

Да. Всъщност не знам дали моя "проблем" има много общо с твоя,но г/д... Разликата е там,че аз се интересувам ужасно много от човека,който ме е впечатлил,пък ти до колкото разбирам май изобщо не се впечатляваш от никой...е...и при мен е нещо подобно...не е невъзможно,но е голяма рядкост някой да ме впечатли с каквото и да е.
Малко ми е странно защото...казваш,че не се интересуваш много от даден човек...мислех си,че така е по-добре,а се оказва,че не е така...защото колкото по-бързо опознаеш някой...и ти стане ясно какъв е,толкова по-бързо ти омръзва и губиш интерес и следователно се разочароваш...явно много бързо преценяваш хората,без да си ги опознал (като мен ^) и първоначалната ти преценка излиза погрешна....ИЛИ пък си свръх гениален и това което мислиш първоначално е точно така... ^_^ Явно защото не си средностатистическия идиот имаш по-високи критерии за човека до теб пък и по принцип за хората :> Ама наистина...никой до сега ли не ти е грабвал вниманието...малко ми е ...невъзможно...

П.П Не съм чела мненията преди мен...може би пиша глупости...ама са си мои <3 ^_^ nvm

[filmimilmi]

Според мен се дължи на професионално изкривяване. Психолог си и това те кара да се опитваш да "прочетеш" всеки, вадиш бързо някакви изводи за самия човек, но ти е безинтересно да ги разширяваш тъкмо защото си мислиш, че вече си го "прочел". Опитай се да опознаеш хората преди да се дистанцираш от тях. На пръв поглед всеки може да ти е безинтересен, твърде стандартен и да ти се струва, че общуването с него никак няма да те обогати, но почнеш ли да не залагаш толкова много на първото впечатление можеш да позволиш на някоя действително интересна личност да се разкрие пред теб. Иначе има и хора, на които им е добре да са си вълци единаци. Сам се познаваш най-добре. Дано не се повтарям с останалите, но просто нямах време да им чета "курсовите работи". (Да, като се замисля донякъде и аз съм като теб, булшинството от хората намирам за скучни или тъпи, но не се отричам от приятелствата си.)

[monkeyhouse]

Има една идея, че светът, в който живее един човек, е негово отражение.
Не казвам, че трябва да "падаш" на нечие ниво. Опитай се да откриеш празнината в себе си, своята лична "тъпота" и безинтересност. Кое усещаш, че не ти харесва, кое не те радва. Ако кажеш, че няма такова нещо, значи не се познаваш толкова, колкото твърдиш, или не можеш да приемеш идеята, че не "превъзхождаш" някого. Който и да е той. И двете положения спъват развитието повече от всичко останало. Казвам го от личен опит.
А тези, плоските и едноизмерните хора - когато твоят собствен свят е интересен, ще намираш интересното и в тях. Или просто няма да те интересуват.
На прима виста се сещам поне за едно нещо. Дори анализаторските им качества да са скапани, те имат способността да се загубват в момента. Едно безспорно ценно умение.

И, да, знам, че темата е от преди месец.

[vesito13]

Само в тази тема 20-тина човека се изкараха на някакво много по-високо интелектуално ниво от другите, а от там и не намират нужда да общуват с тях. Обаче ако двама от тези толкова интелигентни хора тръгнат да общуват един с друг, надали и те ще имат дълго време нещо общо, което да ги свързва. Всеки си има недостатъците и може да не е интересен на някой различен от него, без значение кой е по-интелигентен от двамата. Защото дори в тази тема, има хора, които сигурно са на светлинни години в някои области на науката пред мен, но мен ме дразнят всички тези психологически определения и т.н., не би ми било приятно да общувам с такъв човек, защото половината от терминити, които б и използвал най-вероятно не съм ги и чувала. Та от тази гледна точка, търси си хора подходящи за теб. Търси хора със същите интереси, очаквания, възгледи. Да речем едно момиче, което се интересува от книги, няма да търси приятел във някой фитнес салон, по-възможно да срещне подходящ за нея човек е в библиотеката. Всяка жаба да си знае гьола.
Не чакай перфектния човек, приемай хората с техните недостатъци. Всеки си има нещо, което му куца, нещо, което дразни другите. Давай шанс на хората, за да ги опознаеш добре. За 1 седмица човек може дори да не се е отпуснал, ако е по-стеснителен, как би могъл да гопрецениш тогава. Просто звучиш много краен в убежденията си.

[Aubergene]

аз пък съм напълно съгласна с bratignat - прекалено насериозно си се взел. не те познавам и наистина не целя да те засегна, но какво чак толкова си постигнал, както твърдиш, което никой друг не е?
изключително неприятно е, когато се пристъпва към общуване с някакво предубеждение, предварителна настройка, че общуването ще доведе до досада и отегчение.
общуването е двустранен процес наистина и се получава, когато и двете страни имат какво да допринесат. обаче не съм съгласна, че всички около теб са толкова ограничени и безинтересни, та да няма какво да научиш от тях.
аз примерно, съм предубедена спрямо военните, а ето онзи ден се улових да обсъждам с интерес състезание по мятане на гранати... не, че някой ден ще хвана да мятам гранати, обаче този човек ми показа, че в тая област не знам нищо, разпали се, взе да обяснява... и се получи...
а ти като си такъв майстор и психолог, защо не успяваш да налучкаш тия теми, които ще събудят интерес и живец в събеседниците ти?...
а в крайна сметка, щом си толкова над другите и си самодостатъчен, сам се любувай на огромните си постижения!

[zvQr_nO_s_ChAr]

Не мога да открия човек, който да ми е близък, дори и да срещна някого, в когото виждам потенциал, аз се разочаровам, защото накрая всичко се разпада.

Или може би просто не му предоставяш достатъчно време да ти покаже какъв е дадения човек.. Никой не е съвършен.. Във всеки можеш да видиш някакъв потенциал... И всеки би могъл да те разочарова по един или друг начин... Но това не означава да преставаш да търсиш... Никога не знаем какво се крие зад ъгъла....

Ам.. Това си е лично мнение.. Ако не си съгласен, можеш да критикуваш

[SpeakSoftlyLove]

Преди 3 години се озовах във стадо от идиоти. Не че аз съм толкова ума, но просто те са толкова неграмотни. Опитах се да се снижа на тяхното ниво и да говоря за такива основни неща, каквито ги интересува, но се улових във ситуация, в която аз самата се държа като идиот.
И какво роди моят акъл? Да седя сама, да се изолирам и да не говоря с никой. Държах се грубо и даже цинично. Мислех се за много велика, защото така исках да си обясня самотата. Всеки малък недостатък във хората за мен беше достатъчно оправдание за да не се сближа със тях. Предполагам, че ти в момента си във някаква подобна ситуация.
Истината е, че преодолях това като спрях да се взимам толкова насериозно, както споменаха други хора преди мен. Вече се концентрирам почти единствено на собственото си развитие без да съдя хората. Намерих едно нещо, което ми помага в ежедневието и то е да се държа добре със хората и да се опитвам да им помогам до колкото мога. Наивно е може би, но истината е, че колкото повече злоба и ненавист държиш във себе си, толкова по-зле ще се отразява това на самия теб. А като помогаш на хората те започват да показват по-добрата си страна и намираш някои интересни качества във тях. Не се правя на светица, защото пак имам личен интерес в цялата работа, но поне има плюсове за всички.
„Има хора, тъй лековати и празни, че са еднакво далеч и от истинските недостатъци, и от истинските качества”. Колкото е и интересно това изкаване, толкова е и дразнещо понякога.
Пожелавам ти да намериш това, което търсиш един ден, но, предполагам, трябва да си по-оптимистичен и да не правиш намирането на половинка (до колкото разбрах) самоцел.
Дано съм помогнала.
Едит: аз тръгнах да се вживявам, пък тя темата стара...