Цитирай Първоначално написано от w0sh
А) Аз не се насилвам, винаги съм правел, каквото си ми доставя удоволствие. Знам,че винаги времето намира решение на подобни неща, но все пак това не е достатъчно за мен. Все пак, благодаря slu4nice
Хмм то и на мен не ми беше ясно че се насилвам докато не останах сама и не започнах да размишлявам над нещата и да анализирам. На мен това което си написал ми изглежда сякаш ти искаш да общуваш и поемаш инициятивата и искаш нещата да потръгнат но след известно време тези хора ти стават скучни и ги отхвърляш. След това намираш нов човек който те заинтригува но и с него се случва същото... При мен беше така че все бях супер ентусиазирана от някое ново запознанство но малко след това вече ми беше все едно дали ще се видя с тоя човек или не. Все си мислех че това не е нормално съответно подтисках негативното чувство и продължавах да общувам с хората макар че "тръпката" вече я нямаше. По-късно като се замислих установих че просто съм се насилвала за да не стоя сама защото не е "нормално" да си без компания.
А ти наясно ли си какви хора искаш около себе си? Тоест какви качества трябва да притежават, за какво искаш да си говорите за да не ти стават скучни и безразлични?