Според мен се дължи на професионално изкривяване. Психолог си и това те кара да се опитваш да "прочетеш" всеки, вадиш бързо някакви изводи за самия човек, но ти е безинтересно да ги разширяваш тъкмо защото си мислиш, че вече си го "прочел". Опитай се да опознаеш хората преди да се дистанцираш от тях. На пръв поглед всеки може да ти е безинтересен, твърде стандартен и да ти се струва, че общуването с него никак няма да те обогати, но почнеш ли да не залагаш толкова много на първото впечатление можеш да позволиш на някоя действително интересна личност да се разкрие пред теб. Иначе има и хора, на които им е добре да са си вълци единаци. Сам се познаваш най-добре. Дано не се повтарям с останалите, но просто нямах време да им чета "курсовите работи". (Да, като се замисля донякъде и аз съм като теб, булшинството от хората намирам за скучни или тъпи, но не се отричам от приятелствата си.)