Просто не става. Чувствам се задушена от цялата драма. Не сме заедно от доста време, но ги има и моментите на слабост, когато единият се връща назад. Всичко започва отначало. 1-2-3 дни щастие и хоп... той решава, че ще се държи като пълен идиот. Сякаш вече съм нищо за него. Веднъж е мил, а после пълен грубянин. Понякога се чудя дали ми остана малко достойнство, за да се имъкна от този кръг, но имайки предвид, че се връщам, значи нямам такова! Много жалко, че го казвам, но ми се иска да върна времето назад, да бъде 2008 год и да не го бях срещала! Донесе ми много щастие, но и много болка. Преди бях съвсем различен човек, а той ме срина психически. Борех се, отстоявах себе си, имах хора, на които да разчитам, а днес съм напълно сама, чакайки смирено той да се появи отново. Бива ли да съм толкова наивна? Преди не бях! Сега ли станах такава? Да повярвам, че той е най-доброто...? Да ме обижда и унижава.. ? И аз да продължавам да държа на него, сякаш нищо не е станало? Писна ми да давам последен шанс на човек, който не веднъж ми доказа и показа какъв е в действителност и че първоначално се е прструвал на такъв, какъвто не е! Просто напоследък излизам съвсем сама и се разхождам, за да осмисля какво не ми е наред, че изобщо мисля за него?! Къде сбърках аз... че се забърках с него? Само че отговор не откривам, а единствено се чувствам самотна и празна, сякаш всеки ден е един и същ и никой не ме забелязва. Все едно не същетсувам, просто живея. Омръзна ми да понасям поредната обида и унижение сякаш съм си ги заслужила. Грешка. Може би съм единственият човек, който дава нещо за него. Но грешката си е моя, не негова. Какво ми има, че без него се задушавам и съм в постоянен страх? Напълно наясно съм, че без него би трябвало да ми е по-добре! Само че не става. Не мога или не искам?! Просто съм в някакъв кръг, който започва от едно място и свършва на същото. Няма край, а на него сякаш вече му доставя удоволствие да ме гледа така. Какво да правя? Искам си старото Аз! Хуб авото и щастливо аз! Безгрижното ми Аз! Което не пропускаше ден да излезе с приятели, да се забавлява и да бъде себе си. Опитвам се, но винаги се връщам назад, макар там вече да не ме чака никой.