И аз незнам как се чувствам...объркана ли , потънала в мисли ,размишления , незнаеща какво да очаква, или просто изградила грешна представа за любимия човек...Дори и сега като пиша незнам кое от всичко е вярно ,за кое греша ,за кое съм права. Никога досега не съм била толкова объркана.
Мислите ми пак са насочени към приятеля ми. Става въпрос за доверието в връзката ни и за секса .Някои от вас може да знаят предните ми теми свързани със секса,за Ескапела който пих и за притесненията ми след всеки 1 рискован път. Гогорих с приятеля ми за това ,казах му че искам да знае как се чувствам след всеки 1 рискован път, в който го правим без предпазни мерки ,за това как не спя после по цели нощи , как се притеснявам и треперя да не бида сме направели белята.Уви всичко е наред!Но трябва ли да чакаме да стане , и тогава да се сетим да се пазим ?! Еми аз не мога така ! Обясних му всичко ..казах му,че не искам тези 5 месеца да ги хрърлим на вятъра.Не искам да си спомняме с лошо ,не искам да се разделяме заради някви си 20 стинки или 1 лв които можем да даем за презерватив ! Той твърди ,че е сигурен в себе си ,че знаел ,че можел да ме пази .. Че трябвало да му имам доверие ...А с какво ми доказа ,че мога да му вярвам ,ПРЕДИ ,КОГАТО ПИХ ХАПЧЕТО? КАТО НЕ МИ ДАДЕ ПАРИ ЗА ДА СИ ГО КУПЯ ЛИ , ИЛИ КАТО ВСЕКИ 1 ПЪТ ПРЕЗ ТЕЗИ 5 ДНИ В КОИТО АЗ БУКВАЛНО ПОЛУДЯВАХ, МИ КАЗВАШЕ ,ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ДОЙДЕ ДО НАС ДА СЕ ВИДИМ ? КЪДЕ БЕШЕ ТОГАВА МЪЖКАТА МУ ПОСТЪПКА ? ОТГОВОРНОСТТА ЗА ДЕЙСТВИЯТА МУ ? С КАКВО МИ ДОКАЗА ,ЧЕ В ТРУДЕН МОМЕНТ АЗ МОГА ДА МУ СЕ ДОВЕРЯ ?Тогава ..кокато имах нужда от него ! Дори и да не беше станало нещо ,той трябваше да ми отдели време ,айде ако не може да дойде , поне по тела .. а той се откланяше темата и като му кажех ,че нещо ме боли или че ми закаснява , ми казваше ,че ше ми мине и заявяваше ,че излиза и че ше звънне по-късно .Пренебрегвам себе си ,за да му доставя удоволствие на него .Треперя и се стискам ,вместо да се насладя на ласките с него . Разбърках си организма с тоя Ескапел , да на моя глава, но ако може да му се доверя ,нямаше да го правя! А аз не можех ии хопп айде натъпках се с 1 хормонална бомба !

Добре ве , путко майна ,как можеш да ме пазиш като нямаш никав опит ?!?! / и 2мата сме си първи/ От къде е тая сигурност от тебе ?! Как да ти имам доверие за нещо толкова сериозно и опасно ?!?! Дори и да сме заедно от 3 години и да си на 40 пак няма да мога да ти се доверя на 100 ,щото е трърде рисковано ! Казах му още ,че ако не смята да се позамисли и за мен и за това как се чувствам всеки път и да не бъде егосит ,няма да правим секс. Той го потвърди ,но после сам си призна ,че няма да може така и че съм права . Каза ми ,че ме раязбира и че щял да го направи заради мен.Защото не може без мене , много ме обичал и т.н .Щял да се постави на мое място и да ме пази ! Обеща ми го ! Това до някъде ме успокои и се оправихме . Но незнам ... тея 2 дена в които си мислих как да му кажа всичко , ми действаха някък си , как да кажа, все едно ми отвориха очите .. но незнам дали съм права. Мисля си ,че този човек не може да поеме отговорност ако се случи нещо . Мисля си ,че не мисли толкова за мен ,както аз за него. Винаги се опитвам да го разбера и да направя всичко за да е добре . А какво получавам ? Да. Верно е ,че мога да му се доверя за всичко друго ,за това че ме обича истински , и за това ,че ми огажда по всякакъв начин . Но питам се .. къде е в труден момент? Тогава имам нужда не думите , а действията му да ме топлят . 2 пъти ни се размина , а 3тия път ?
Някък си всякъш се отдръпнах ... пак я има тръпката, пак не спирам да мисля за него ,пак се радвам мега много като се видим , пак ми липсва мега много след като си замине и нямам търпение да го видя всеки път, пак си звъним и говорим по 2 часа .Но някак си , започвам да държа повече на мойто , на достойството си и здравето си ,колкото и много да го обичам .Опитвам се да се сдържам , да ме потърси 1ви той .Започвам може би малко по малко да изпарявам тая моя наивност за всичко... как да го кажа, да си имам 1 на ум , 99 % ги давам на него , другия 1% си го пазя за себе си . И защо? Ами принудена съм ... Мисля ,че тепурва предстои да ми се доказва. Давам му шанс да се позамисли и да прецени права ли съм или не . Ако ме обича ще го направи . Ще се грижи за мен ... Надявам се да остави на страна малко тва негово мъжко его , и да свали малко летвата. Давам му шанс .. незнам дали ще съм силна да му дам и 2ри , но може би ще му ам и него , но 3ти няма да има . Нкарая ще си остане сам , колкото и да е трудно , но предпочитам да съм сама и да се пазя , отколкото да сме заедно и да полудея.
Стана много дълго ... но мерси на тези които ще го прочетат и изкажат мнения . Мисля ,че съм объркана , но същевременно и права..