събудих се с мисъл за 'Борис'. Идея си нямам защо го харесвах.Беше хубав, мислех че е различен (колко странно ). И така, харесвах го. 2 години. И в момента си мисля за него. Спомням си пеперудките в стомаха, усмивката и изчервяването и се чудя ... защо в момента не изпитвам подобно нещо ... към някого ... изобщо ... хубавото е, че нямам много вреем да мисля за това иначе почвам да се самосъжалявам ... както и да е ... какво???? а,да... става въпрос за това че предпочитам да страдам, само и само да изпитвам и част от това , което изпитвах преди ... малка ... времето ли е? периода ? мястото? глобализацията? честно, не ми се мисли ... причините хич и не ме интересуват ... както казах, аз не мисля за това....но.. НО ...'но' то си стои и ми напомня че съм човек и искам нешо човешко...