Стана ми интересно, особено след като видях и други мнения по темата.
На Свастика поста не го обсъждам изобщо.

Определено в сложните взаимоотношения между родител и дете има различни фази - едно е хлапето да е на 13, друго е да е на 17 и съвсем трето да е навършило пълнолетие или да е студент. Аз обаче имам пред себе си доста примери, в които основният проблем на тийнейджъра е отношението в семейството. И за да не звуча като умопобъркан психолог, за който всички проблеми се коренят у дома ще докажа твърдението си с примери.
Когато растеш "под похлупак" в рамките на 16-17-18г. основни социални функции у теб са безвъзвратно откъснати. Защо безвъзвратно ? Защото "наваксването" на пропуснати " ползи " в това отношение е с цената на огромни личностни, социални и културни минуси. Когато мама те прибира в 6 следобед и не ти позволява да имаш компания, приятели... когато майка ти и баща ти "резонно" нахлуват в личното ти пространство ежедневно... когато за теб е "забранена зона" да имаш елементарни, дори първични изследователски намерения към заобикалящия те свят, то тогава ти ставаш социален инвалид. Т'ва си е диагноза и то медицинска. При първата възможност да подушиш и вкусиш свободата ти се превръщаш във всичко това, от което си пазен с цената на семеен тоталитарно-репресивен режим.
Семейството и дома не е концлагер. За хората дома е сакрално пространство, където да се чувстват сигурни. Както тероризираните физически от родителите си, така и тероризираните психически ( имам предвид "пазени" и "разучвани" ) дават изключителни отклонения . 1. Защото са загубили дома като опора. 2. Защото изследователския, първичен инстинкт на по сериозна възраст води до необратими последствия.
С всичко това искам да кажа, че няма ненормално в това родителите ти да се интересуват от това кой реално си ти. Какви са ти приятелите, хобитата и пр. Но подходите могат да бъдат хиляди и най, ама най-последния е да се ровиш като агент от ДС.
Имам познати и приятели, които считат за най-добри приятели своите родители. При мен не е така, което не означава, че моите родители са били лоши родители - просто така се е случило, сигурно си има причини. И при тези мои познати, които си говорят и споделят с родителите си никога не е имало съмнения или някаква нотка на безпокойство - за това е имало и случаи на краен либерализъм или обратното. Всичко зависи от подхода.
Да ровиш и да тероризираш по този начин психически хлапето си е резултат или от извратената ти същност или от психически малформации и комплекси изграждани с години.