Ами,преди и на мен не ми даваха да излиза така.Накрая просто не издържах.То бяха разговори,караници какво ли не.Хващах си чантата и си излизах когато си исках.Имапе наказания,викове-нищо не помогна.Както казаха по горе-не могат да затворат вратата с катинари.Всяка вечер,още докато бях на 14,се прибирах към 23:00,накрая свикнаха.Имаше и сърдене-майка ми не ми говореше 2 седмиции се правеше че ме няма изобщо в къщата.После явно е разбрала.Една вечер дойде при мен и ми каза,че много съжалява че не ме е пускала,аз съм човек,на който може да се доверява и т.н.Така че мога да ти кажа,че с приказки не става работата.Или действаш,или се примирявай.