Абе в последствие ще разбера дали е било любов. Беше ми първия (сексуално), може би затова хлътнах адски много. Бях готова да оставя всичко заради него, но той беше глупак, бях му само бройка. По-късно като че ли разбра, че смяната на женски всеки ден не го устройва, наистина изглеждаше променен, но пък не се влюби в мен, поне не колкото аз бях хлътнала и решихме, че щастие ще търсим другаде. Доста добре се разбираме когато сме приятели (в сравнение с когато ходим). Но сега не искам да го срещам, имам сериозна връзка и едва убедих приятеля си, че нямам вече чувства към първия, само се усложняват нещата. Пък и като решихме, че няма да си говорим, го забравих напълно.

P.S.: Мисля, че сега съм влюбена