хМм...май доста неща разбрах...Разбрах,че съм сбъркала...че навреме не съм оценила човека до себе си..Банално,но факт...Разбрах,че не си струва заради единият страх да бягаш...че понякога се получава така,че когато мине време разбираш какво си имал...какво си изгубил...Разбрах,че макар и по странен начин съм била обичана...Че в живота си съм имала човек,на когото съм можела да се доверя......Разбрах,че когато обичаме някого и му го показваме...ставаме слаби...а той силен...Разбрах,че чувствата са нож с две остриета...Карат те да правиш нещо,което не си мислил че ще направиш...Разбрах,че когато обичам няма какво да ме спре да го докажа...Разбрах колко боли,когато видиш как този човек с лека ръка се отказва от теб..Разбрах,че той казва едно...а мисли друго...Разбрах,че иска едно а прави друго...Разбрах,че не знае какво иска...Разбрах,че това ме наранява...Разбрах,че обичам най-най-най-най-най-големият идиот...Разбрах,че с времето не спира да ме боли...просто свиквам с болката...