Понеже стана дълго и се губи връзката, събрах набързо всичко на едно място и подредих:

Кристиян чакаше вече половин час пред входната врата под дъжда, когато загубил търпени. Вътре ставаше нещо и той го усещаше, но го бе страх да открехне вратата. След няколко минути колебания, той реши да я отвори и откри, че всичко, което беше минало през мислите му беше напълно оправдано. Ива седеше умислена на италианското канапе и четеше бележката от господин Х. Това много го притесни, и когато я попита какво пише тя му отговори:
- Всичко стана неочаквано бързо. Нямах време да те предупредя. Майка ме улови в момента, когато ми се обадиха по телефона. Тайнствен глас ме посъветва да отида до парка.Изведнъж из храстите изскочи висок, синеок мъж, който се доближи и тихо ми прошепна „Не се плаши, сега ще ти кажа неща които ще променят живота ти и не трябва да го споделяш с никой друг...дори с най-близките си „ .
Настъпи дълбока тишина между двамата, вятърът шушукаше из между клоните на пролетните дръвчета. След минути мълчание се разбра, че е настъпил края - 2012 е дошла. Започна да духа силен вятър, валеше като из ведро и гръмотевици обсипваха небето, когато дойдоха извънземните и ги отвлякоха..
-Бяха върху тревата, която издирвахме, Капитане!
-Тези животни пушими ли са, лейтенант? - Капитанът.
-Да видим!
Капитанът проведе кратко проучване и със дълбоко съжаление установи, че индивидите приличат на тях. Разликите бяха почти незабележими. Желанията и мислите не бяха сходни. И тогава Кристиян се събуди в абстиненция, страшна, ужасяваща абстиненция . Предпочиташе да сънува още 20 кошмара, но не и да се събуди в този ад...