Вече незнам какво да правя...аз иззобщо не съм от срамежливите. Когато харесвам някое момче, винаги разговарям с него и се опитвам да го опозная по-добре, но след това, като реша да му кажа, че го харесвам, сякаш започва да се отдръпва ...винаги си признавам-до сега 2-3 пъти, но в момента е различно. Момчето, което харесвам е с една година по-голямо от мене. Познаваме се от много малки, даже живеехме в един блок, разговаряме на всякакви теми, всичко си споделяме, играем баскетбол заедно, той идва с мен на тренировка по лека атлетика, забавен е, държи се много добре...не е някакъв невъзпитан или от онези, които не си мерят думите. По принцип мен момчетата, сякаш не ме взимат на сериозно, защото аз се разбирам много по-добре с момчетата, от колкото с момичетата. Просто не мога да си намеря добри приятелки...и имам само една вярна и истинска и тя ми стига, но ако споделя с нея, тя ще започне да ми обяснява за нея (защото тя е много напреде с материала ) ...и тези, с които също споделям са момчетата...а проблемът ми е, че момчето, което харесвам също ме харесва, но не си признава нито пък аз. Това е единтсвеното момче, на което не мога да кажа, че го харесвам !!! ...но сякаш и ми е по-добре, че не му казва и ми е по-зле, че още не съм му казала...и все още на никого не съм казала какво изпитвам към него =]


...и вече и аз незнам какво да правя...