При мен приликите свършват само до там, че и двамата са много сериозни и подхождат много отговорно и отдадено към работата си (работят адски различни неща). С баща ми имаме много силна връзка, но без думи. Ние не си говорим, не споделяме, по принцип не си говорим. По - скоро ми се ще с човека до мен да запълвам подобна празнина, отколкото да поддържам подобни отношения. Най - малкото, комплексът ми за малоценност не би позволил да се чувствам добре във връзка, в която не ми се повтаря постоянно колко съм значима за някого. В отношението си към мен двамата са адски различни.