Здравейте.От дълго време се каня да пиша една тема,колкото да ми олекне, но все не ставаше-не знаех какво да напиша.Не очаквам съвет,правилна постъпка в ситуацията няма,трябва ми да си излея някъде всичко,което ми се е насъбрало.Така.На 16 съм и не намирам смисъл да живея.Няма да лъжа,нямам намерение да се самоубивам,но просто не виждам смисъл.Баща ми е една тъпа свиня,почти всяка вечер е пиян,да не говорим за всички обиди, които ми е казал,всички пъти,които ме е бил (последния беше много гадно,главата ми се блъсна в огледало и сега имам малък белег на челото).Пред всички се прави на точен,но всъщност в себе си е изгнил,ще се скара с който може,ще обиди който е възможно.Самочувствието и самолюбието са на макс,разбира се,за всичко се мисли за най-добър и все той трябва да учи.Той е човека,който мразя,и заради който съм едно тъпа депресирана идиотка(с ниско самочувствие,рязала съм се един-два пъти, но не повторих,имах нещо като анорексия,но съм сравнително наред сега).Той псува,пие и е един гнусен простак.Мразя го и знам, че ще ме разпънете на кръст,защото го казвам,но наистина искам да умре.Искам да го гледам как се задушава/кърви,била съм на косъм да хвана нож и да го наръгам във врата(душеше майка ми,пак пиян).Къде е майка ми в ситуацията ли?Сравнително свястна се е паднала,мразя я само защото е тъпа безхарактерна патка,която го търи и вместо да си фане чантите с багажа и да замине с мен за софия където имаме апартамент(на баба ми е),седи да му изнася лекции за това какъв егоист е(щото свинята много ще я чуе).Тъпоъо е,че тя знае за доста случаи,в които е е обиждал/бил и после като се държа отвратително с него (няма как да простя и нямам намерение да му се мазня и да го лъжа,че го обича м) ме пита защо било такова поведението ми,а аз просто не мога да обсъждам с нея това,че ме е бил/че е лайно като човек.А и на нея е посягал,и с нея се държи така,и то от години.Имам някои приятели,но никой,който да чувствам близък(и никой,на който да съм казала).Пред някои съм споменавала,че го мразя,но никой не знае причината и всички мислят,че само се лигавя.Единствената ми утеха са си мои простотии(филми,книги).Сама съм.Знам,че решение няма-нямам къде да се преместя,нямам с какво да се издържам,нямам нищо.Не споменавайте полицията като опция.Чудното е,че съм се паднала сравнително нормална(не пуша,не пия,не се друсам,не правя секс).Благодаря на който е прочел темата.Не търся съчувствие/съжаление,нито утеха,имах нужда да ги излея тия неща.