Адски много започн а да ми липсва, а като се сетя, че повече няма да го прегърна, повече няма да се драчим по нашия си начин, да прекарваме време заедно, ми става още по-зле. Опитвам се да не мисля за него, но има моменти, в които не се получава изобщо. Както вчера. Бях с приятели, а постоянно мислех за него и гледах в една точка. А знам, че няма смисъл. Трябва да стискам зъби и да не го търся, защото това ще е голяма грешка. Той не заслужава нищо. И все пак някои неща с него ми липсват и знам, че с никой друг няма да е същото, а и не съм готова за друг. Просто дори не знам кога ще съм готова... Толкова много ми липсва и ми е мъчно. Винаги е така, когато сложим някакъв край. Отначало не е чак толкова трудно, но мине ли известно време всеки ден липсата е по-силна. Този път обаче краят е окончателен и ще е по-трудно. Това е.. Исках само да споделя.