Здравейте отново.Това май е последното ми мнение в тази тема.Стана така,че отблокирах приятеля си,преди два дни се събрахме,а вчера,лъжейки близките си ,че ще се срещам със съученичка,отидох на Плевен и се видяхме с него.Всичко си беше както преди-целувки,прегръдки.Дотук добре,като седнахме с него на една пейка на центъра и се почнаха разговорите.Питах го как прие раздялата на 4 май и как прие това,че сега съм искала да се съберем и той казва-просто приех фактите.Затова си нямам проблеми и не се тормозя за нищо,понеже не влагам чувства в цялата работа.Аз просто се забавлявам.Заведе ме после в баба си,обядвахме,после естествено цуни гуни,пак започна темата за секса-Ние с тебе много секс ще правим !-така ми вика ...Изпратихме се после на гарата,прибрах се аз щастлива,че съм отново с моя любим въпреки всичко.Дотук добре.Днес като казах на баща си за вчера и за срещата,той полудя.Крайният резултат:забранявам ти да ходиш на Плевен ,забранявам ти да се срещаш с твоя приятел,ще се разделите още тази вечер.Блокирваш го в скайп,него и всички негови приятели и край на историята.Така ми каза,плаках няколко часа ,безнадеждно е,раздели ме с първата ми голяма любов ....Преди малко казах на приятеля си какво се е случило и той само ми праща емотиконата :S в скайп и някакви реакции Уфффф,ама нищо повече.Каза ми,че било крайно време да ми каже някои неща за себе си,та сега очаквам да ми ги каже.Не искам да се разделям с него,искам поне по скайп да пишем,но пак ще трябва да се крия...Какво мислите за всичко,някакви съвети така за подкрепа ...