Абе не е чак толкова лесно да се гледа животно и да полагаш грижи за него, особено ако си по-малка. Къпането и храната са най-малките проблеми - трябва да се ваксинира, да се води на лекар, ами ако се разболее не дай си Боже знаеш ли колко средства отиват? Не казвам, че ще се случи, ама моята котка за месец и половина два пъти беше супер зле. Единият път и се появиха гъбички и ходихме на лекар - отидоха супер много пари по изследвания и лекарства. Следващия път се беше натровила с храна - пак за лекар, за друга ваксина, за още лекарства и инжекции. Баща ми не искаше да ми взема котка, в мига, в който му показах животинчето ми каза единствено "Ти си носи отговорност - ти си го храниш, ти си го водиш по лекари, аз пари и за котка нямам.". Да, ама като опря ножа в гърлото и отидоха стотина лева при лекарите дето аз ако трябваше да ги изадя сега щях само да си спомням за котенцето. Не искам да те разубеждавам, но просто има много причини вашите да не са съгласни, защото освен да спинка върху теб, да мърка и да ти се търка в краката, животното вкъщи означава и страшно много грижи и отговорности - забрави за момент родителите си и си помисли ти можеш ли да поемеш такава отговорност. Ако отговорът ти е да, ами не "като стане ще мисля" навий ги, обясни им, че ти ще полагаш грижите за него, че ти ще му поемаш разходите. Успех.