Значи, на 14 май ще имам класна по БЕЛ и госпожата ни даде едни теми и каза да си изберем кво да пишем,знам че има мноо време ама аз искам да съм си подготвена,таа ся ше ви дам някой от темите и да ми помогнете малко ако може:
1.Сблъсъкът между законите на рода и законите на сърцето.("Дервишово семе")
2.Една невъзможна любов по време на война.("Крадецът на праскови")
3.Животът на Елисавета преди и след срещата с любовта.("Крадецът на праскови")
4.Природата-майка или мащеха.("Нежната спирала")
5.Кървавото послание на умиращата птица.("Нежната спирала") ами тва са и ако може поне за една да ми помогнете ще съм ви много благодарна,мерси предварително
В повестта "Крадецът на праскови"от Емилиян Станев двамата главни герои(Елисавета и Иво)търсят своето щастие,смисъла на своя живот и го достигат.
Елисавета действително се влюбва в Иво,намразва мъжа си,защото усеща че връзката м/у тях е по-скоро формална,отколкото истинска:"Той беше виновникът за пропиления й живот....да й създаде щастлив и сигурен живот".Младата учителка се е съгласила с този брак,защото е търсила парите(известността),а не любовта:"Когато полковникът я поиска за жена,тя бе........е била привлечена от екселбантите....висшият обществен слой".Елисавета е бездетна и това я прави особено нещастна:"В самотните часове,които прекарваше....,което измъчва безплодните жени пред прага на старостта".Тогава се появява и любовта към Иво.
Цялото действие на повестта се разгръща по време на войната.Тя засяга личния живот на човека,изкривява и променя съдбата му:"Той (полковникът)презираше румънците и диво мразеше сърбите"коварните и подли съюзници"от Балканската война,които го бяха ранили и провалили военната му кариера."По-късно с напредването на войната.....невероятни размери".Всъщност това е характеристика не само на полковника-"пленниците",са гледани от всички с предразсъдък.Конфликтът е ясен"Защо да не бъдем по човечни?-възрази тя горещо".А полковникът отговаря:"Не виждаш ли,че няма хляб,няма дрехи.....Я остави тия даскалски приказки!"От едната страна са "нашите",а от другата"робите"-не заслужаващи и капкасъчувствие. Иво е наречен в творбата само два пъти по име.Веднъж,когато го питат как се казва и втори път,когато единствено името може да го различи от останалите пленници.Но и тогава е наречен само "Обретенович".Навсякъде другаде в творбата е посочен като "пленника".Главната героиня винаги е наричана по име-Елисавета или Лиза,а нейният любим е и си остава завинаги пленникът.Единствено Елисавета вижда в него истински човек-за другите той си остава само пленник. Ординарецът-прекият извършител на убийството.На пръв поглед като че ли застрелването на пленника е последица от заповедта на полковника(лозето да се охранява строго).Но ако проследим внимателно развитието на сюжета,ще забележим как постепенно намалява напрежението между Елисавета,Иво и ординареца.Ординаререцът вижда все по голямата близост между Лиза и Иво.Елисавета непрекъснато усеща неговото презрение и лоша усмивка.Това презрение и лошата усмивка са не защото ординарецът се проявява в ролята на вярно куче,а защото има личен мотив.Той е описан като наскоро овдовял селянин,който сигурно не е останал равнодушен към женската привлекателност на господарката.И в същото време осъзнава,че няма никакви шансове пред нея.Той я ревнува от някакъв си "роб"и стига до крайност. Лиза и Иво са от две различни групи,между които съществуват непреодолими прегради.А тези прегради могат да се разрушат само от любовта.Понякога този героичен опит завършва със смърт.В крайна сметка невъзможната любов все пак побеждава.
---------------------------------------------------------------------
Човекът и войната в „Крадеца на праскови”
В повестта на Емилиян Станев”Крадецът на праскови” взаимната обвързаност на човешката съдба времето е представена чрез драматичните преживявания на героите,както и чрез техните представи за човешко щастие и свобода на духа.
Романтичната любов и нейната трагична развръзка са разказани в контекста на времето,което жестоко ограничава личния избор на човека.Въвлича го в абсурда на войната и омразата.Съдбата на героите е част от човешкото страдание,предизвикано от болести,глад,засуха и недоимък.
В края на лятото,когато слънцето като жарава гори земята,а плодовете са особено примамливи,един гладен военнопленник се промъква в лозето на командата на града.Тук става съдбоносната среща на Иво с Елисавета,жената на командата.Оттук нататък животът и на двамата приема нови измерения и нов смисъл.Пътят към желаното щастие обаче,както винаги,е сложен и мъчителен.Съпругът на Елисавета е главната фигура в досегашния и живот и тя е пригодила към маниерите му,но сега се вглежда в него с други очи и живот.Ключ към този нов поглед стават зародилите се още неясни,но живи и дълбоки трепети на сърцето и.Героинята заживява оттук нататък в трепетно очаквани и надежда да го види отново.Тя е разочарована,когато той не идва.Чете”разсеяно”.Неоча кваното появяване на военнопленника предизвиква особено вълнение у нея.Елисавета наистина не е освободена от обстоятелството,че е „жена на полковника”,командата на града и това ще предопредели драматизма на връзката и със сръбския пленник.Мъжът и сякаш целенасочено повтаря това,че остарява,за да подсили усещането за примирение.С този човек,с „остри сиви очи”,с глава с „израз на рис” всяващ почти у всички страх,не е възможно да се чувства щастлива и жизнена.Красотата и сякаш е осъдена да загине безсмислено.Но когато среща любовта в лицето на сръбския пленник,тя се преобразява и душата и се оживява и преражда.Тя се подчинява на любовното желание,което е по-силно от разума.Любовта на Лиза поражда и загрижеността за съдбата на младия мъж.След избликналите чувства,Елисавета престава да бъде предишната.Полковникът също забелязва промяната у съпругата си с учудване.В душата на Лиза се появява за кратко чувството на вина,но любовта и дава нов поглед към сьщноста на нещата.
Липата става свято място за влюбените.Тя е ням свидетел на тяхното щастие и постепенно става емблема на техния малък свят,белязана с ужасите на войната и страданията.Този процес е пряко свързан с образа на полковника.Иначе студен и надменен по природа,изпълнен с непреодолима омраза към враговете,особено към сърбите,той изпитва болка от поражението на патриотичните идеали и на всичко, което е имало някакъв по-висок смисъл.Тази ожесточеност е в основата и на последвалата трагична развръзка в любовта на Елисавета-неговата съпруга, и сръбския военнопленник Иво.Така омразата покосява любовта и то точно когато тя е взаимно споделена,когато влюбените градят планове да бъдат заедно.Миговете на любовно щастие се сменят с мъчително очакване.
Трагичната развръзка в повестта става в една „съдбоносна вечер”.Смъртта на влюбените обаче не оставя усещане за безсмислена жертвеност.Напротив,сякаш чрез физическата си гибел те съединяват душите се завинаги.
---------------------------------------------------------------------
Войната и безумието на унищожението в повестта "Крадецът на праскови"
(Литературноинтерпретатив о съчинение)
Войната присъства по особен начин в художественото повествовани на "Крадецът на праскови".Развитието на сюжета е представено чрез включването но две световни войни в структурата на творбата - в края на Втората световна война възмажалият вече юноша се завръща в родния град,където събужда спомени от края на Първата световна война.Войните от 1912-1915 г. - Балканската и Междусъюзническата,също участват в композицията на повестта - чрез включването им в ретроспекцията тези войни психологически мотивират началото на личната драма на полковник Михаил и неговата съпруга Елисавета.
Художественият текст на повестта е "рамкиран" от две настойчиво повтарящи се картини - сирените, предупреждават за наближаваща опасност и ужасът,страхът на хората,които са принудени да бягат и да се крият в "двата тунела под града".Силата на тази своеобразна рамка подчертава противоречието между войната и човешкият морал.Войната,чиято цел е отнемането на човешкия живот (или още по-точно масовото унищожаване на човешки същества),дори водено в името на някакви "по-висши" ценности,противоречи на общочовешкия морал,защото животът е свещен и трябва да се опази.Въздушните нападения,родени от "прогреса" и усъвършенстването на военната тактика за поразяване на противника,дълбоко противоречат на човешката природа и универсалните човешки ценности.
Войната е антихуманна по своята същност. Емилиян Станев не анализира причините,които предизвикват военни конфликти,въпреки че в повестта нееднократно се споменават исторически ориентири,които за българите се означават със словосъчетанието "национална катастрофа".Авторът не прави политически,икономически,г еостатически или социален анализ на войната.В повестта тя е индикатор за проява на изконните човешки ценности.
Войната разрушава универсалната човешка ценностна система.Разрушителният и характер се проявява не само върху материалното,но най-вече върху духовното пространство на човека.Правата на личността са поставени в пряка зависимост от интересите (или по-скоро "псевдоинтересите") на нацията,държавата иле суверена (царят като символ на властта).
Войната носи смърт,както и да се аргументира насилието по време на война - със заповеди,национални интереси или повеля на държавния дълг.Тя е жестоко изпитание за човешката общност,защото целенасочено отнева човешкия живот.Войната е време на хаос,когато съществуващите морални норми се разрушат.Периодът между двете войни дава възможност на юношата да възмъжее,да осмисли и оцени "глада,хаоса и корупцията на тая безсмислена война".Тягостно е чувството,предизвикано от повторението на миналото - за разказвача само "траурните начупени кръстове по нашивките" отличават новите нашественици.Тъй като те символизират фашистката свастика,за него се превръщат в знак за човеконенавистната същност на идеологията,запалила най-ужасната и унищожителна война в световната история.Портретното описание на немците,воюващи,за да наложат превъзходството на арийската раса,е смекчено от хуманния поглед към мъките на обикновення човек,облечен в униформа: "сламенорусите и червени коси,синете очи и преуморените изпънати лица".
В хаоса на войната се раждат мъките,бедността,гладът и болестите.Разрушителната сила на бойните действия усещат дори и хората в тила.Почти всички деца на учителя Андреев - (Лазар,Петко,Сана,Лиза,Мита и Роза),умират по време на войната "от недояжване и туберкулоза".Изброяването на детските имена внушава ужасяващите последици от войната върху най-невинните и чисти създания - децата.В композицията на повестта съществува един мотив,които предопределя поведението на героите - епидемията като наказание за човешката страст да се унищожава,противоречаща на същноста на индивида.Върлуващият в града коремен тиф вцепенява града "под бледосиньото прашно небе" и той замира.Нарушен е естественият ритъм на човешкия живот - хората престават да се ръкуват и мислят единствено за физическото си оцеляване.Погребалният звън на петте черкви зловещо разсича маранята и сякаш оповестява началото на апокалипсиса.Отчаянието прави незначителен приближаващия край на войната,хората оскотяват и забравят дори глада и свойте близки на фронта.Гладът и мизерията отнемат човешкият облик на пленниците и карат "тия полуживи хора","приличащи на полудели от глад маймуни" да пълзят на четири крака,да се бият за гроздето,което Елисавета им дава.
Войната лишава от свобода и в буквалния,и в преносния смисъл на думата,човешките същества.От свобода са лишени не само пленниците,а и събраните в армията мъже.Войната облагодетелства само дребните души,които във времето на хаоса и унищожението имат влас и могат да наложат разбиранията си за ред и сигурност.За полковника дисциплината е "сляпо и безпрекословно подчинение",което той изисва не само от подчинените си - войници и фелдфебели замръзват от страх,когато го видят да приближава за инспекциа строените части за обучиние.Жестокостта на полковник Михаил и презрението към себеподобните,но нисши според него човешки същества,е родена от "благоговенити пред циризма".Това чувство преминава и към "негово величество" Фердинанд Първи.Употребата на кавички в официалния апелатив за коронованата особа може да означава само пълното отхвърляне и ненавист на разказвача към монарха,считан за виновник за националните катастрофи.Пълният с пленнице град усилва впечатлението за потъпканите човешки ценности - войната отнема правото на човека да бъде свободен."Разноцветната пленническа маса",която е поверена на полковника,се състой от представители на съседни и близки народи - руси,сърби и румънци.Във времето на разрушителния хаос националните конфликти се изоставят,егоизмът ражда презрение към себеподобните.Само отношението към русите е белязано от "особено благоволение и симпатии",може би поради вродено русофилство у българина и благородство на характера му,а може би и поради исторически сантименти - през1877 (около 40 г. преди описаните събития) търновлий посрещат възторжено отряда на генерал Гурко като освободители от петвековният поробител.
Войната разрушава една от почитаните родови ценности - семейството.Бащите гинат по фронтовете,"обути в налъми,въшливи и окъсани",а в погледите на майките гори мъката и преумората от всекидневните усилия да се оцелее.Децата растът като "гамени" в условията,които войната създава.В атмосферата на безперспективост и безпомощност хората губят нравствените си ориенти.Войната лишава човека от дом и приятели.Градът е пълен с евакуирани "във всяка къща живееха по две-три семейства" спомня си рязказвачът.Трудът по време на война се превръща в наказание за загубилите поредното сражение по фронтовете и те са превърнати в роби - с презрение полковникът настоява жена му да прекрати "даскалските приказки"; "Войниците ходят боси и се бият гладни,а ти си се загрижила за робите!".
Повестта "Крадецът на праскови" е антимилитаристична,тя носи посланието за безсмислието на войната,която нанася огромни поражения върху човешката същност,разрушава човешките ценности.Най-категоричното обвинение срещу жестокостта на войната е силата и нежността на любовта,която побеждава дори и смъртта.
\/ ами мисля че вече имам някой идей, благодаря ти а ако може някой да напише нещо за "Нежната спирала" шот го четох и нищо не разбрах от тва произведение...мерси
Отговор в тема
/ ами мисля че вече имам някой идей, благодаря ти
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат