така зададен въпросът: не, естествено, че не може.
не мисля, че гледам през розови очила, но щом така смяташ - добре. не смятам обаче за по-добрият вариант да се случи нещо такова на мен, да се депресирам и тревожа как животът ми е свършил и как образованието ми отива на кино. истината е, че от една страна наистина едно бебе може да ти пропилее шансовете за добро висше, ако си решила да учиш в чужбина. но пък колко хора имат възможност да ги приемат първо в чуждестранен университет и после, да си плащат високите такси?

да, наистина има възможност авторката да се превърне в мрънкаща комплексирана женица след 10 години; да, има възможност тя да не може да оцени какво има и т.н., и все пак - винаги ли трябва първо минусите да се гледат?