Вижте сега, на 24-25 спокойно може да сте си взели живота в ръце - завършили сте, започнали сте работа някъде, но идва другото НО. Сега ми предстои да заживея с половинката си. И просто искам да си живея само с него известно време. Да се наслаждаваме един на друг, да се наслаждаваме на независимостта си, на новите си покупки, на жилището си, на живота ни като двойка. Искам да изживея и това. Може да е само няколко месеца, може и 1-2 години, но просто искам да минем и през това. Да го наречем меден месец Искаме бебе, но просто не сега! Сега искаме да сме просто заедно.
Не и въпросът до кариера, но когато си предприел някакви крачки, трябва да оправдаеш очакванията и гласуваното доверие. Разбира се, ако стане, никой няма да ми каже нищо, но вече неколкократно ми беше заявено да изчакам да защитя и тогава да раждам. Тъпо, но факт.
Не съм болна кариеристка, не искам личния ми живот да страда за сметка на работата. Но понякога просто е трудно да съвместиш еднакво добре двете неща. Не, че е невъзможно да следваш на 25-30, но мозъкът вече е на друга вълна, а и се учи и запомня по-трудно. Губиш и навикът да четеш. Може да ви е смешно, но аз само за 1 година толкова бях загубила този навик, че после седмици ми трябваха да се науча да се съсредоточавам и да осмислям това, което чета по същия начин. И да, по-трудно запомням, отколкото на 19.