Здравейте, мисля че нямам нужда от съвети, а и може би никой не може да ми помогне. Та въпроса ми: Винаги ли трябва да е трудно, за да е хубаво?
Ще разкажа на кратко. С моето момче сме заедно от около 4 месеца, през който 4 месеца не сме се карали изобщо (адски добре се познаваме, доверието си го имаме и много си приличаме като характер). Проблема е следния, че винаги когато сме близо до това да сме "щастливи заедно" като в приказките нещо се прецаква и пак започваме от начало. Първо зора беше докато се вземем. От близо 2 години аз съм свободна той зает или обратно и все не става, най - накрая стана. После стана проблем компанията, той с едни аз с други и накрая ние по средата. Сега проблема е че иска да става къдровак и иска аз да взема решение какво да прави. От 2 седмици постоянно се караме и спорим и неможе да разбере, че това решение си е лично негово и аз е участвам в плана. Обичам го, а той иска да съм щастлива и да го подкрепям с ясната мисъл, че след 1 - 2 год може да отиде на война.
P.S.: Пускам темата за всички изморени да гонят щастието. Да споделят своята любовна дилема и проблеми
P.S.2: Не съм на 12