Ох...и аз преди години бях в твоето положение...Тогавашната ми "най-добра" приятелка постоянно ме обиждаше,пренебрегваше,изп олзваше ме и ми забиваше нож в гърба при всеки удобен случай...Постоянно и прощавах,надявайки се,че ще се промени,но...уви нещата ставаха все по-нетърпими!Колко молби от майка ми и баща ми съм пренебрегвала да я оставя и да си намеря нова приятелка...Още си спомням да казват:"Остави я,стига ти се е подигравала!",но аз винаги им отвръщах:"Престанете Вие не ни знаете работите!"...Бях малка,наивна и вечно прощавах...Доката чашата не преля...След толкова обиди и подигравки най-накрая казах СТИГА!!!Отдръпнах се от нея за рекордно бързо време и вече не дружим!За щастие се осъзнах,макар и късно все пак се радвам,че проумях,че тя не ми е била никаква приятелка!Сега имам само една приятелка,която ми е най-добра и знам,че за всичко мога да се доверя на нея Радвам се,че се получи така Дадох си сметка за много неща,но първо трябваше да порасна,за да го осъзная...