Споделете и вие ...

[sweetpunk]

Тук е мястото където да споделите вашата любовна история, но не някоя от многото ами първата, разтърсваща любов
Аз бях на 14 когато го срещнах, моят ад и рай. С него всичко беше трудно, лошите моменти бяха много повече от хубавите, но аз го обичах с чистата любов на едно дете. Всичко беше идеално до момента, в който наркотиците навлязоха в живота му. Близо 6 месеца живеех в страх, че един ден той ще изчезне от живота ми, но бях толкова заслепена, че не се отказах и вярата ми в него беше толкова силна, че дори и за миг не спрях да вярвам, че той ще се откаже и всичко ще се нареди. Но уви всичките ми надежди умряха когато един ден той не се обади и не го видях близо 7 месеца. През тези 7 месеца си мислех, че е мъртъв и е някоя канафка. Това бяха най - ужасяващите дни в живота ми. Всяка нощ лягах и незнаех дали ще се събудя на сутрита, а когато станех си измислях всевъзможни причина да живея, но депресията ме завладяваше с все по - голяма сила. Тогава осъзнах, че всеки има трудности и един ден всичко ще се нареди и трябва да не губя вяра в живота, колкото и да ми беше трудно успях да го преживея.
Сега съм щастлива. Имам момче до себе си, което ме обича повече от всичко и ме кара да съжалявам, че изобщо съм се осъмнила, че любовта е по - силна от смъртта. След дълго време първата ми любов ме намери. В момента, в който го видях изплуваха всички чувства, които с цената на много време бях скрила от самата себе си. Всичката болка, която ми беше причинил се върна със пълна сила. Успях да му простя всичко, той е такъв какъвто беше когато се запознахме - усмихнат, весел човек, безгрижен и свободен. Простих всичко освен това, че ме накара да порастна прекалено бързо и да пропусна всички веселия и игри на 14 - 15 години. Въпреки всичко любовта ми към него остава все така силна и чиста просто е преминала в едно добро приятелство.

[ShtrudeL]

Когато стана на 50 ще кажа коя ми е голямата любов. Боже има толкова много хора по света. Дори може да мисля някой за голямата си любов,а всъщност съвсем да не е това и дори да не я познавам. Сигурна съм,че има човек с който си пасвам идеално,но съм почти сигурна и че няма да го срещна. За това обичам това,което имам...и наистина го обичам ужасно много <3

[Nakadah]

Не, Благодаря...

[playhard1]

бях на 16, тя на 14. 2 години изкарахме от разстояние, естествено се виждахме през месец, два, три.. ми отначало всичко беше прекрасно, докато тя не се промени. Боли, много боли..

[yanev4]

ще пропусна..

[gLypChenCee]

Бях едва седми клас когато се запознахме... то стана по едно радио, много весело беше цяло лято.. Виждахме се почти всеки ден .. и веднъж си говорихме и се оказа, че той учи в училището което кандидатствах .. и ме приеха...
На 15ти Септември всичко беше ама пълно шест ..
Прегръдки ау .. а пък да си призная аз от много много време си го харесвах ... но ... не знам какво стана и се отдалечихме ... ии когато го питах `Какво става?!` опитах се да го заговоря.. той ми каза повече да не го търся или каквото и да е там ... и така си го обичах може би годинка и половина - две .. и все още като го видя по коридорите .. изпитвам неописуемо чуство .. ся ше използвам едно клише.. :

Първите остават първи цял живот ! ..

[anonimchetou]

аз съм направила тема за моята специална разтърсваща и истинска любов която е там най-отгоре.. Но там съм разакала историята ни когато бяхме заедно едва от 7 месеца.. Сега вече караме 1 година и 3-ти месец .. И мога да кажа че всичко е още по-прекрасно.. по-красиво.. изпълнено с много щастие и усмивки.. Времето тече а ние се обичаме все по-силно..

[antifashionshit]

тя беше в горния клас, беше тръгнала по-рано на училище, бяхме заедно година и малко. имахме си проблеми с техните. това, което ме учудваше до безкрайност, е, че тя си беше доста-не-в-пубертета за възрастта си и вместо да ми каже ай сиктир, когато родитилите й започнаха да и налагат всевъзможни наказания и забрани за да не се вижда или общува с мен, тя реши да си остане с мен, въпреки че това й усложни до безкрайност живота. пратиха я да учи в гимназия в Америка, без да се връща в България за повече от няколко дни на година.. доста грубо ;д и моя милост с великия си житейски опит, който е добил до 6ти клас, реши, че с връзка от разстояние само си хабим времето един на друг и после бях в някакви депресии и такива... пубертет -.-

[Metal]

Пас.