Ще ви споделя най-малоумният ми опит за прекратяване на взаимоотношения.
Случи се миналата седмица. Говорим по телефона, на мен ми идва до гуша, докато сумати време се опитва да ме уговори да излезем и започнах: "Днес съм заета, но като цяло не бих искала да излезем, дори и да излезем нищо няма да се получи между нас. Не те харесвам, не те искам, разбери ме, не сме един за друг. Най-добре ми изтрий номера и не ми се обаждай повече, имам приятел, държа на него. Той ми е достатъчен, не смятам, че си повече от него, но дори и да си по-голям мъж от него и да си по-стойностен аз си го обичам. Наистина, моля те, не ме притеснявай повече", след което полъчих едно "Стига си се лигавила, искам да те видя, ще ти звънна утре" и БАМ, затвори ми.............
НЯМАМ ДУМИ ДОКЪДЕ СЕ ПРОСТИРА ЧОВЕШКАТА НАГЛОСТ!!!!!
После целият ден и следващият бях на тръни да не ми звънне телефона и се чудех тоя път кви неща да му говоря....
Оттогава е минала една седмица, както се досещате.
Всекидневни звънения, някои от които не дигам, после ми се звъни от непознати,частни и кви ли не номера. Къде дигна, къде недигна.
И все се налага да го лъжа... имам еди си ква работа", днес не мога, утре не мога, другиден мога", лошо ми е, не ми е лошо, ще излизам с приятелки (дори и да не излизам), и вече ми писва, беееееее!
Мама каза, че не е редно да го лъжа и е много тъпо като правя така, аз си се и усещам, де, ама да, ама първоначално си му казах кво що, нали така!!! Защо не разбира? Аз ли не го казах както трябва? Къде сгреших? Що е толко нагъл?
Мама пак избочи със съвет, майна, вика хвани си го, нали е богат, ся както искаш пари за курсове по английски, литература, лято идва, баща ти няма пари, той да ти дава, нали те обичал... Е, да, ама да беше поне малко красив!
Днес е 03.05.2010г. 08:53 и не ми е звънял от 13 часа и 42 минути.
ПОМОЩ