Успокойте съвестта ми!

[ScarletBite]

Ти до сега не си се влюбвала

Това никъде не съм твърдяла.

[JackSparrow]

Доста добре те разбирам.. Аз също съм адски чувствителен, в тази светлина, душевната. Не го изразявам външно, но вътре в мен има дълбоко скрити радост, тъга, любов, умиление, омраза.. Много рядко го показвам, но когато ми кипне, да не сте до мен..

За мен повечето ми познати са прозрачни. В тази връзка ги разбирам винаги, винаги гледам да са добре и за което и да ме помолят, винаги им угаждам. Досега не съм имал сериозна връзка, но смятам, че на 14 не ми е времето за това - искам да вляза в ДСД група (немски език) и да изкарам немска езикова диплома. Не съм някой зубрач, но не ходя и по дискотеките и кафетата, явно затова не ме харесват момичетата в този забутан град, защото има 2 типа момичета - срамежливи и безсрамни. Тук-таме има някое момиче от средния вид, и тя ще се окаже някоя лигла..

Когато се замислиш над поведението на хората, когато се почудиш "абе тоя с какъв акъл го прави това" , ако намериш отговорите на тези въпроси, ще им проникнеш и в най-съкровените тайни..

[vesito13]

^ Моя грашка тогава. Така ми се е сторило.

Сега схванах и за какво точно трябва да пиша.
Ами как да кажа и при мен го имаше нещо подобно. Нормално е. Не виждам причина да седна и да рева за някой мъж. Особено, когато нямам нищо към него. Разликата може би е, че не съм била с много мъже, при повечето съм прекратявала всякакви взаимоотношения преди да стане нещо. Напълно разбираемо е да зарежеш някое момче, когато осъзнаваш, че то не е за теб. Какво да стоиш с него, въпреки че за теб би било неприятно, няма смисъл. Една връзка се гради от двама. Не си заслужава да жертваш себе си и живота си за да не нараниш някой друг. А и от тук, това, което правиш не е толкова грешно. Пък и погледни от добрата му страна с теб този мъж няма да получи нищо истинско, връзката ви ще бъде един вид измама. А когато и двамата сте свободни можете да търсите щастието си с други хора.
А да, опитът, който натрупваш, те учи да виждаш и характера на хората (в случая - мъжете). Как да кажа, може да разбереш какъв всъщност е човек, а това нещо ще ти е от голяма полза.

П.П. На моменти е малко объркано, но се надявам да схванеш какво имам предвид.

[DarkWitch]

Мисля,че не си попаднала в правилната среда на хора,затова са ти толкова прозрачни.Сама за себе си мога да кажа,че когато видя даден човек веднага мога да преценя дали си струва или не,някакси усещам хората,с които да се сприятеля и от кои да се пазя.Може наистина да е от зодията до някаква степен,макар и да не вярвам много на такива неща.На твоите години и аз така определях всички момчета,но с времето нещата се променят или по-скоро промених средата си,хората,които ме заобикаляха.Сега се събирам с хора с близко до моето виждане за света и се чувствам добре.Надявам се и ти след време да откриеш момчето,пък и хората,с които да ти е забавно и приятно.Успех!

[djipsito]

Не знам за какви майстори говорите, човек който е точен с околните, няма как да си намери майстора. Това за мен е глупост. Към авторката оставам с много добри впечатления, не смятам че се държи като типичната кучка, и когато намери точния за нея човек, това няма да е нейния майстор, а човека успял да УКРОТИ, а не ЗАЛИЧИ лъвицата в нея..
Не смятам, че това което мислиш за грешно е такова, изглежда че не се поддаваш на всеки който те хареса, това че ги допускаш донякъде по-близо до теб за да разбереш примерно що за хора са, не мисля че те прави парцал..
Мисля че е добре да разговаряш с различни типажи, за да разбереш какво наистина ти харесва и с какъв човек би била след време-някой с който ще си паснете наистина добре, ще имате семейство и т.н.. Имаш много време до тогава да разбереш кой е ТОЙ.

[blader]

хората правят нещата толкова прости а?...
(визирам коментарите досега...)

мисля че няма нищо лошо в това което представляваш ти...

няма нищо лошо в добрите аналитични и профайлърски възможности...отделно това да умееш да манипулираш особено мъжете(водени за 'силен пол'...) е много полезно...според мен...

мисля че притеснението ти идва от това че се чувстваш...безчувствена...с други думи едва ли не излизаш кучка която не признава чуждите чувства...
за която мъжете са просто поредица от слаби психически същества с лесна за манипулиране психика...

и все пак може и да не съм те разбрал...
но самия факт че се замисляш върху това те прави...не-такава...

за мен ти си страшно интригуваща личност(съдейки само от това което прочетох...) именно заради нещата които си написала в темата си...

[DqVoLsKoJeLaNiE]

Наистина си права, че повечето момчета/мъже се правят на мачовци и на безчувствени, но под повърхността се крие тяхната същност. Те също са раними и имат чувства, но не ги показват, за част от тях е добре да са недосегаемите и хладни индивиди, които идват, сравняват те със земята и си отиват.
Това, че умеем да ги манипулираме няма нищо лошо, но все пак не трябва да го показваме. Ти каза, че са като мека глина, моделирай я нежно, без да нараниш човека, това е начина, ако мъж иска да се преструва на недосегаем, с ледено сърце, върни го в реалността и му покажи, че са "силен пол"...но само физически. Относно момчето: кажи му, че няма малко любов,понякога директността е най-добра. Кажи му го твърдо, за да не си помисли, че има шансове и да се рани още повече...Като пиша това, се сещам, че част от момчетата като че ли нямат чувство за самосъхранение...виждат, че някое момиче не им обръща внимание,"отрязва" ги няколко пъти и те продължават да настояват, раняват се още повече..използвам темата, за да попитам дали и това е нормално..

[antifashionshit]

@scarletbite
радваш
може би се чувстваш не намясто или нещо такова, защото просто доста се различаваш от обкръжението си... по разбирания, цели, начин на мислене... или поне повечето хора в тази възраст, които аз познавам, никога не са се замисляли за нещо от този сорт.
а за момчето - както каза някой по-горе, казваш му истината, което само по себе си значи достатъчно. поне аз така смятам.

[TheRestorer]

Ти си Тони Монтана. "The world is yours". Ще пораснеш още 1-2 години и точно тебе ще те въртят, така че "лъвицата" поуспокой се малко с тия дълбоки разсъждения и си живей живота - като станеш на 70 тогава ги разправяй тия.

[SemperFidelis]

Ти си Тони Монтана. "The world is yours". Ще пораснеш още 1-2 години и точно тебе ще те въртят, така че "лъвицата" поуспокой се малко с тия дълбоки разсъждения и си живей живота - като станеш на 70 тогава ги разправяй тия.

[Jumbie483]

поуспокой се малко с тия дълбоки разсъждения и си живей живота

Най-добрият съвет от цялата тема!!


От личен опит, казвам, че да се задълбочаваш в такива размишления не ти помага с абсолютно нищо. Трябва просто да се пуснеш по течението, пък то нека те отведе където поиска..
Всичките тези анализи на мъжете и на хората, като цяло са напълно излишни. Не се затормозявай с тези неща, особено на тези години.
С времето всичко си се нарежда и човек променя гледната си точка по много ''проблеми''.
Не се занимавай сега с неща, които след години ще са ти ясни

[valdesbg]

Диденце, душичке спомни си какво писах за орела в темата на уошия.

Бих ти копнал същото и тук. Явно има някакви остатъци от врабчова психика в теб все още и затова си се филмирала така яко.

Като можеш да манипулираш - действай бе. Кво толкова ти пука - дали са си дупето господинчовците - що да не се възползваш? Не е луд тоя дето яде баницата, а тоя дето му я дава.

Филма е излишен в случая. Намери някой да ти шибне един шамар за да излезеш от филмчето Щото имаш всички данни на орел. Само нагласата да си оправиш и всичко ще ти е на 6.

А относно оня момък - в една раздяла вионаги някой е наранен. И това си е лично негова грижа. Не твоя. Всеки си гони интересите в тоя случай все пак.

[ScarletBite]

Като можеш да манипулираш - действай бе. Кво толкова ти пука - дали са си дупето господинчовците - що да не се възползваш? Не е луд тоя дето яде баницата, а тоя дето му я дава.

А правилно ли е?

[alex4et0y]

Сама твъриш, че си различна, но въпреки това търсиш някой, като теб. Противоречиш си в някои моменти. Извинявам се, ако греша.

[valdesbg]

Ако можеш - да.

Ако ще ти помогне по някакъв начин да постигнеш целите и желанията си - да.

Човешкото общуване е основано на манипулацията. Мислех че това ти е известно.

В случая фактора искаш ли.. не е в сила. Защото щом можеш и ще ти донесе полза, без да навреди кой знае колко на другите(обикновено дори не забелязват че са манипулирани, което е още по хубаво) - значи е правилно. И би било глупаво ако не използваш заложбите ти.

[SuperBadSuperFresh]

Много сърца ще има да разбиваш...

[vilityyy96]

Близнаци!

Това е най - отвратителната, гадна и подтискаща зодия на света. Освен със другите се боря и със себе си! Ужасно еее!! Сега по темата: наистина си надрасла възрастта си и четеш доста книги (тоест умееш да се изразяваш и да формулираш смислени и пълни изречения, което рядкост в днешно време. Поздравявам те!) Не се притеснявай ще намериш подходящия човек и тогава двамата ще можете да разисквате как се е зародил света и т.н.
Come down, girl!

[SemperFidelis]

(тоест умееш да се изразяваш и да формулираш смислени и пълни изречения, което рядкост в днешно време.

Това го разбра от дългогодишния си житейски опит и от времето прекарано в края и след социализма... или написа набързо нещо, което си чула/видяла/прочела някъде.

[sladur4etyYy]

няма защо да се чувстваш ''като парцал''. нищо нередно не си направила. щом си хубаво момиче, няма как да избегнеш да налиташ на какви ли не индивиди, кой от кой по- лоши, така че трябва да ги режеш. не си виновна, че някой е нехранимайко. да си търси някоя на неговото ниво. аз лично не съм имала проблеми да резна някого, когато виждам, че не си заслужава, а и това се случва доста често. не претендирам, че притежавам някакви кой знае какви умения да ''разобличавам'' истинската същност на мъжете о/о себе си, но е факт, че рядко греша в преценките си. възползвай се от това си умение.
за момчето, което си описала в темата, какво да ти кажа.. виждала съм доста такива. мда, сладки са. но дотам. неориентирани са, твърде лесно е да ги водиш за носа, а не мисля, че един такъв би те направил щастлива. не трябва да ти е жал за него. той трябва да премине през такива отхвърляния, за да се научи как да бъде мъж и съответно да може да предложи подобреното си Аз на някое момиче след време. ако пък не се научи, е, ами... жалко за него.
в един период съм се чувствала по подобен на твоя начин, сега вече гледам по- различно на нещата.

[YoUcANNOtiMaGiNe]

Абе нз дали те успокоява , но нямаш никакви психоаналитични нагласи . Няма как да имаш такива за малкото ти житейски опит . Не си открила топлата вода с написването на някакви пресукани и клиширани изречения , типично на извадка от есе . Не си изключение от останалите , защото не ти , а всеки човек е различен . Когато можеш да си отговориш и си го направила още с написването на първия пост , не разбирам защо трябва да питаш . Един пич малко по - горе много ясно ти каза и тва е - TheRestorer . Разбрах написаното и в тва няма нищо сложно , че да не можеш да го опишеш с едно изречение . Не пиша това с критична нагласа , а защото е така . И за да не ти кажа да излезеш от филма , ще ти кажа да престанеш да драматизираш очевидното и да погледнеш от друга страна на собствените си разсъждения . Ако ме разбираш добре какво искам да ти кажа ^

[yeSHua]

ScarletBite,

Като начало, искам да подчертая, че като посочваш възрастта си не ми помагаш да оценя по-правдиво думите ти и да ти дам съвет - възрастта е клише, а в случая ти сякаш се опитваш да парадираш с нея (дори в BOLD), изтъквайки чрез стила и умението си да се изразяваш, в известна степен неочаквано точните (но все пак - банални) „за възрастта си“ оценки и представата, която рисуваш за себе си - на привлекателна и харесвана, почти отегчена, умна млада жена, колко си над нивото на своите връстници и дори в частност - този форум, който почти се е превърнал в нарицателно за ограниченост, неграмотност и дегенеративно мислене - ти търсиш признание за своята изключителност. Можеш да ми се разсърдиш за това, което ще прочетеш, но проницателността не е неприсъщо и на мен качество - а в случая и недотам необходимо, защото „те чета“. Тази тема е плод на нуждата ти да получиш признание, защото ти си неуверена. Криеш го, оглеждайки се в очите на околните. Но... хм, как се оглеждаш в тях, след като там не би могла да видиш себе си - та ти ги манипулираш (и се възхищаваш от тази си способност), те имат идеализирана представа за теб, те виждат това, което ти би искала да видят... Но защо е така - би искала да впечатлиш човека срещу теб, ти се храниш с неговите одобрение и симпатия. Ако ги няма - самочувствието ти не би имало грам покритие, независимо колко си изключителна. „Не претендираш да си нищо особено“? - sorry baby, в момента, в който пишеш това, ти го правиш защото се имаш за „нещо особено“ и това е поредната манипулация (а да се имаш за различна и дори да се харесваш не е никакъв грях, в края на краищата). Търсиш „помощ“ тук, а всъщност ти е необходима поредната доза внимание (която получаваш). Знаеш ли в какво се корени, според мен, причината да се имаш за безчувствена и съзнавайки, че „дълбоко в себе си“ не си фаталната жена, която си свикнала да виждаш в чуждите очи, а си чувствителна и ранима? Това, че ти се страхуваш да не да се яви на бял кон, заслепена от блесналото в косите му слънце и топящата ледници усмивка, а когато се поддадеш на неустоимия му чар - да започне да моделира и мачка теб така, както ти го правиш сега с други... Дистанцията, която поставяш, неразкривайки душата си, е твоят щит, позволяващ ти да „напипаш“ чуждите слаби места и да ги използваш, преди да са се „докопали“ до теб. Ти се страхуваш от света, от хората в него и от това, което те биха могли да ти сторят, в страха си действаш инстинктивно - нападаш първа. Превърнала си се в хищник, в желанието си да не пострадаш - а хищниците не са способни да съчувстват на плячката си, всяко колебание може да доведе до потенциален риск за тях самите, особено когато противниците са големи и силни („като гардероби“); доловиш ли заплаха - стрелкаш се на момента и хапеш мигновено, но отровно - като змия. Няма как да не чувстваш вина в себе си заради това, че си играеш с другите. Успокояваш тази вина с одобрението на околните, с усещането, че си харесвана... досещаш ли се, че кръгът така се затваря?!

Ти си в капан. Да, навярно наистина имаш нужда от помощ... но можеш да си помогнеш само ти, като започнеш да допускаш хората по-близо до себе си; до истинската теб, не до онази от представите, които рисуваш. Съчувстваш на нещастното момче, имало неблагоразумието да си падне по теб, защото припознаваш себе си в него... ти си била наранена преди време, още през „наивния“ си период, минало е, ала не искаш да ти напомнят за това, не искаш и да мислиш за себе си като за човека, която е на мястото на онзи, наранил те... Проблемът не е, че ще разочароваш един объркан младеж, който дори не е наясно все още къде се преливат границите между увлечение, влюбване, любов и обсесия за него - проблемът е, че аналогията с миналото е неизбежна и сега ти ще си „лошата“.

Спри да играеш - или поне намали количеството на грима и преструвките, влез в собствената си роля и я изиграй така, както я чувстваш, а не както сценарият диктува - сценарият на твоя живот още не е написан, правиш го ти, всеки ден. Не се страхувай панически от болката - всички я изпитваме, някои по-силно. Спомни си думите на Ботев: „силно да любят и мразят“ - без силни чувства, животът ни минава пред нас, а ние го гледаме отблизо и продължаваме да сме роби. Don't be afraid - be free, girl! Dare to live your life!

P.S: Не те съдя и последното, което бих искал е да приемаш тона ми като наставнически. Не считам думите си за безалтернативна истина - не те познавам, може да греша в догадките си за много от нещата, които съм споменал. Написах това, което почувствах - но чувствата са подвеждали и мен; и аз имах своя период, когато предпочитах да нямам чувства - което очаквано след това ме хвърли в обратната крайност и почти се удавих в тях, едва оцелях... Ти си умна, можеш да се справиш по-добре от мен

P.P.S: Върна ме назад във времето неволно... по този повод, а и заради направилата ми много добро впечатление твоя езикова и реторична култура, ще се поразровя и „в твоя чест“ ще поизтупам едно от старите си стихотворения от прахта (може да бъде прочетено тук ).

[Elenichkaa]

само от заглавието ми става ясно.....

[Jessie]

Не вярвам да си само на 15.Супер смислено ми звучиш, което е много добре де. Друго мнение нямам.

Всъщност ги навършвам след месец.

Въй... Чак наистина не е за вярване, но е похвално, че има такива като теб. Макар и малцинство.

[ScarletBite]

ScarletBite,

Като начало, искам да подчертая, че като посочваш възрастта си не ми помагаш да оценя по-правдиво думите ти и да ти дам съвет - възрастта е клише, а в случая ти сякаш се опитваш да парадираш с нея (дори в BOLD), изтъквайки чрез стила и умението си да се изразяваш, в известна степен неочаквано точните (но все пак - банални) „за възрастта си“ оценки и представата, която рисуваш за себе си - на привлекателна и харесвана, почти отегчена, умна млада жена, колко си над нивото на своите връстници и дори в частност - този форум, който почти се е превърнал в нарицателно за ограниченост, неграмотност и дегенеративно мислене - ти търсиш признание за своята изключителност. Можеш да ми се разсърдиш за това, което ще прочетеш, но проницателността не е неприсъщо и на мен качество - а в случая и недотам необходимо, защото „те чета“. Тази тема е плод на нуждата ти да получиш признание, защото ти си неуверена. Криеш го, оглеждайки се в очите на околните. Но... хм, как се оглеждаш в тях, след като там не би могла да видиш себе си - та ти ги манипулираш (и се възхищаваш от тази си способност), те имат идеализирана представа за теб, те виждат това, което ти би искала да видят... Но защо е така - би искала да впечатлиш човека срещу теб, ти се храниш с неговите одобрение и симпатия. Ако ги няма - самочувствието ти не би имало грам покритие, независимо колко си изключителна. „Не претендираш да си нищо особено“? - sorry baby, в момента, в който пишеш това, ти го правиш защото се имаш за „нещо особено“ и това е поредната манипулация (а да се имаш за различна и дори да се харесваш не е никакъв грях, в края на краищата). Търсиш „помощ“ тук, а всъщност ти е необходима поредната доза внимание (която получаваш). Знаеш ли в какво се корени, според мен, причината да се имаш за безчувствена и съзнавайки, че „дълбоко в себе си“ не си фаталната жена, която си свикнала да виждаш в чуждите очи, а си чувствителна и ранима? Това, че ти се страхуваш да не да се яви на бял кон, заслепена от блесналото в косите му слънце и топящата ледници усмивка, а когато се поддадеш на неустоимия му чар - да започне да моделира и мачка теб така, както ти го правиш сега с други... Дистанцията, която поставяш, неразкривайки душата си, е твоят щит, позволяващ ти да „напипаш“ чуждите слаби места и да ги използваш, преди да са се „докопали“ до теб. Ти се страхуваш от света, от хората в него и от това, което те биха могли да ти сторят, в страха си действаш инстинктивно - нападаш първа. Превърнала си се в хищник, в желанието си да не пострадаш - а хищниците не са способни да съчувстват на плячката си, всяко колебание може да доведе до потенциален риск за тях самите, особено когато противниците са големи и силни („като гардероби“); доловиш ли заплаха - стрелкаш се на момента и хапеш мигновено, но отровно - като змия. Няма как да не чувстваш вина в себе си заради това, че си играеш с другите. Успокояваш тази вина с одобрението на околните, с усещането, че си харесвана... досещаш ли се, че кръгът така се затваря?!

Ти си в капан. Да, навярно наистина имаш нужда от помощ... но можеш да си помогнеш само ти, като започнеш да допускаш хората по-близо до себе си; до истинската теб, не до онази от представите, които рисуваш. Съчувстваш на нещастното момче, имало неблагоразумието да си падне по теб, защото припознаваш себе си в него... ти си била наранена преди време, още през „наивния“ си период, минало е, ала не искаш да ти напомнят за това, не искаш и да мислиш за себе си като за човека, която е на мястото на онзи, наранил те... Проблемът не е, че ще разочароваш един объркан младеж, който дори не е наясно все още къде се преливат границите между увлечение, влюбване, любов и обсесия за него - проблемът е, че аналогията с миналото е неизбежна и сега ти ще си „лошата“.

Спри да играеш - или поне намали количеството на грима и преструвките, влез в собствената си роля и я изиграй така, както я чувстваш, а не както сценарият диктува - сценарият на твоя живот още не е написан, правиш го ти, всеки ден. Не се страхувай панически от болката - всички я изпитваме, някои по-силно. Спомни си думите на Ботев: „силно да любят и мразят“ - без силни чувства, животът ни минава пред нас, а ние го гледаме отблизо и продължаваме да сме роби. Don't be afraid - be free, girl! Dare to live your life!

P.S: Не те съдя и последното, което бих искал е да приемаш тона ми като наставнически. Не считам думите си за безалтернативна истина - не те познавам, може да греша в догадките си за много от нещата, които съм споменал. Написах това, което почувствах - но чувствата са подвеждали и мен; и аз имах своя период, когато предпочитах да нямам чувства - което очаквано след това ме хвърли в обратната крайност и почти се удавих в тях, едва оцелях... Ти си умна, можеш да се справиш по-добре от мен

P.P.S: Върна ме назад във времето неволно... по този повод, а и заради направилата ми много добро впечатление твоя езикова и реторична култура, ще се поразровя и „в твоя чест“ ще поизтупам едно от старите си стихотворения от прахта (може да бъде прочетено тук ).

Стигна по-дълбоко от всички други, макар че за някои неща не си прав Благодаря!

[yeSHua]

Ако бях прав за всичко - щях да съм твърде самодоволен и самодостатъчен, включително и за да пиша по форуми. Но не е баш така - слаб човек съм и ме гложди любопитство за кое съм сбъркал в анализа си - навярно за това, че имаш нужда от внимание и чуждо признание, и ги преследваш самоцелно понякога, включително посредством темата си, или че се страхуваш да не бъдеш наранена, може би че си играеш с хората?... Би било много забавно, ако е някое от тези Не държа да ми отговаряш публично, ако считаш че it's getting too personal, а и не мога да изисквам да отговаряш въобще - дори не бих се радвал да задоволиш любопитството ми, ако ще е с цената на собствения ти комфорт.

Във всеки случай - не се тормози прекомерно и взимай с пълни шепи от живота това, което ти се предлага, но ако не би искала да имаш терзания или да се опасяваш, че „ще ти се върне“ - просто не ограбвай другите (;