
Първоначално написано от
ScarletBite
На 15 съм.Само на 15, по дяволите!!
Би трябвало да бъда наивна, влюбчива... но не съм.Чувствителна натура съм, признавам, но на едно по-дълбоко ниво.
Разбирам хората.Влизам им под кожите.Мога да им се покажа в каквато си светлина искам, за да ги впечатля - постоянна форма просто нямам.
Проницателна съм.И тук се корени проблемът ми!
Виждам мъжете - уж силен пол, уж по-големи от мен на години, физически като гардероби, а всъщност толкова лесноманипулативни, податливи, гледащи с блеснал поглед и една и съща надежда да видят одобрение, възхищение, желание в моя... Правещи се на супермени и мачовци, щом са до мен (или която и да е жена, не претендирам да съм нещо особено) - на рицари и закрилници, по-умни и силни, самоуверени и нахални... а отвътре, под черупката - мека глина, която мога да моделирам както си искам.
Това не е плод на някакъв огроооомен опит - винаги е било така, още с първия.И все е еднакво.
Предполагам, че след време тези вродени психоаналитични качества ще ми влязат в полза.В момента обаче се чувствам като парцал.15-годишен парцал.Мъжкото внимание, откакто бях на... хахаха, 12 (винаги съм изглеждала по-голяма), далеч по-различно от това към приятелките и съученичките ми, ме отрови.
Нали знаете култа към поп-фолка?И как всяка втора се прави на мъжемелачка и кучка?Страня от всичко това, отвращава ме.Обаче имам чувството, че съдбата нарочно ме замеси в такова тесто, за да се пошегува с мен.Любовни многоъгълници ли не бяха, ухажори с боксьорски стаж (баш чалга) ли не бяха, предложения от чичковци (баш-баш-баш чалга) ли не бяха... Както и да е, тези ги отбягвам.
И ето, че сега това момче се влюби в мен.Мисля, че съм му първото влюбване.Излъчването му... притеснението му... толкова е сладко!Предизвиква умиление.Как да му кажа "Искам да сме само приятели?" и да разбия сърцето му?
А ми предстои да го направя.И това само, защото, ако повечето мъже са лъвове, а мнозинството средностатически жени - газели, аз съм лъвица!
Ха, с момчето ще се оправя.Ще му е гадно няколко дни, после ще ме презре и ще продължи напред, а аз ще попадна на поредния балък.
Но се опасявам, че цял живот ще е така, докато един ден не си намеря майстора... а това също ме плаши.