ScarletBite,

Като начало, искам да подчертая, че като посочваш възрастта си не ми помагаш да оценя по-правдиво думите ти и да ти дам съвет - възрастта е клише, а в случая ти сякаш се опитваш да парадираш с нея (дори в BOLD), изтъквайки чрез стила и умението си да се изразяваш, в известна степен неочаквано точните (но все пак - банални) „за възрастта си“ оценки и представата, която рисуваш за себе си - на привлекателна и харесвана, почти отегчена, умна млада жена, колко си над нивото на своите връстници и дори в частност - този форум, който почти се е превърнал в нарицателно за ограниченост, неграмотност и дегенеративно мислене - ти търсиш признание за своята изключителност. Можеш да ми се разсърдиш за това, което ще прочетеш, но проницателността не е неприсъщо и на мен качество - а в случая и недотам необходимо, защото „те чета“. Тази тема е плод на нуждата ти да получиш признание, защото ти си неуверена. Криеш го, оглеждайки се в очите на околните. Но... хм, как се оглеждаш в тях, след като там не би могла да видиш себе си - та ти ги манипулираш (и се възхищаваш от тази си способност), те имат идеализирана представа за теб, те виждат това, което ти би искала да видят... Но защо е така - би искала да впечатлиш човека срещу теб, ти се храниш с неговите одобрение и симпатия. Ако ги няма - самочувствието ти не би имало грам покритие, независимо колко си изключителна. „Не претендираш да си нищо особено“? - sorry baby, в момента, в който пишеш това, ти го правиш защото се имаш за „нещо особено“ и това е поредната манипулация (а да се имаш за различна и дори да се харесваш не е никакъв грях, в края на краищата). Търсиш „помощ“ тук, а всъщност ти е необходима поредната доза внимание (която получаваш). Знаеш ли в какво се корени, според мен, причината да се имаш за безчувствена и съзнавайки, че „дълбоко в себе си“ не си фаталната жена, която си свикнала да виждаш в чуждите очи, а си чувствителна и ранима? Това, че ти се страхуваш да не да се яви на бял кон, заслепена от блесналото в косите му слънце и топящата ледници усмивка, а когато се поддадеш на неустоимия му чар - да започне да моделира и мачка теб така, както ти го правиш сега с други... Дистанцията, която поставяш, неразкривайки душата си, е твоят щит, позволяващ ти да „напипаш“ чуждите слаби места и да ги използваш, преди да са се „докопали“ до теб. Ти се страхуваш от света, от хората в него и от това, което те биха могли да ти сторят, в страха си действаш инстинктивно - нападаш първа. Превърнала си се в хищник, в желанието си да не пострадаш - а хищниците не са способни да съчувстват на плячката си, всяко колебание може да доведе до потенциален риск за тях самите, особено когато противниците са големи и силни („като гардероби“); доловиш ли заплаха - стрелкаш се на момента и хапеш мигновено, но отровно - като змия. Няма как да не чувстваш вина в себе си заради това, че си играеш с другите. Успокояваш тази вина с одобрението на околните, с усещането, че си харесвана... досещаш ли се, че кръгът така се затваря?!

Ти си в капан. Да, навярно наистина имаш нужда от помощ... но можеш да си помогнеш само ти, като започнеш да допускаш хората по-близо до себе си; до истинската теб, не до онази от представите, които рисуваш. Съчувстваш на нещастното момче, имало неблагоразумието да си падне по теб, защото припознаваш себе си в него... ти си била наранена преди време, още през „наивния“ си период, минало е, ала не искаш да ти напомнят за това, не искаш и да мислиш за себе си като за човека, която е на мястото на онзи, наранил те... Проблемът не е, че ще разочароваш един объркан младеж, който дори не е наясно все още къде се преливат границите между увлечение, влюбване, любов и обсесия за него - проблемът е, че аналогията с миналото е неизбежна и сега ти ще си „лошата“.

Спри да играеш - или поне намали количеството на грима и преструвките, влез в собствената си роля и я изиграй така, както я чувстваш, а не както сценарият диктува - сценарият на твоя живот още не е написан, правиш го ти, всеки ден. Не се страхувай панически от болката - всички я изпитваме, някои по-силно. Спомни си думите на Ботев: „силно да любят и мразят“ - без силни чувства, животът ни минава пред нас, а ние го гледаме отблизо и продължаваме да сме роби. Don't be afraid - be free, girl! Dare to live your life!

P.S: Не те съдя и последното, което бих искал е да приемаш тона ми като наставнически. Не считам думите си за безалтернативна истина - не те познавам, може да греша в догадките си за много от нещата, които съм споменал. Написах това, което почувствах - но чувствата са подвеждали и мен; и аз имах своя период, когато предпочитах да нямам чувства - което очаквано след това ме хвърли в обратната крайност и почти се удавих в тях, едва оцелях... Ти си умна, можеш да се справиш по-добре от мен

P.P.S: Върна ме назад във времето неволно... по този повод, а и заради направилата ми много добро впечатление твоя езикова и реторична култура, ще се поразровя и „в твоя чест“ ще поизтупам едно от старите си стихотворения от прахта (може да бъде прочетено тук ).