Есе- Ако зависеше от мен бих...

[dream1707]

Така... виждам, че доста хора от тук кандидатстват за стипендията на Фондация Комунитас. Аз също... и след като видях, че някой хора са побликували есетата си тук, риших и аз да го пусна (така или иначе вече съм го предала) поне да видя какво смятат и други хора за това което съм написала. Има някой други правописни грешки, но в екземпляра който съм предавала няма, защото е проверен, така че не им обръщайте внимание


Ако зависеше от мен бих...

Имало едно време едно красиво кътче, което днес наричаме Земя. То било мирно, изцяло покрито със зеленина. Хората там живеели в хармония.
До тук свършва моята история, защото това мирно, красиво и покрито със зеленина място отдавна вече не съществува. Точно за това, ако зависеше от мен, бих се опитала да го върна и дори да го направя по-хубаво.
Първото и най-важно нещо, от което започват и повечето проблеми, е имено мисленето на хората.
Главният проблем на нашето време е точно в характера и отношението спрямо всичко което ни заобикаля, на голяма част от хората. В начина им на държание спрямо другите и спрямо околната среда. Точно от това произлизат и всички други „малки” проблеми, като парниковия ефект, глобалното затопляне и всички видове кризи през които преминаваме ежедневно. Както може би сте забелязали, нарекох тези проблеми малки, но не защото ги смятам за такива, а защото преди време те наистина са били такива. Тогава сме можели да се справим с тях съвсем лесно. Жалко е обаче, че това не важи и за сега, защото с годините тези проблеми са станали глобални и застрашават по нататъшния ни живот на Земята. Уви, човек не прави нищо по този въпрос.
Така че, ако наистина зависеше от мен, първо бих променила мисленето на повечето хора.
Бих премахнала ненавистта между определени типове хора. Бих премахнала всичката агресия насъбрана в тях и не на последно място, щях да премахна разделенията. Милиони години наред, ние живеем заедно на Земята, през това време, вече сме успели да се разделим на всякакви безсмислени групи. По раса, цвят на кожата или религия, ние винаги сме се делили. Точно заради това бих премахнала границите между хората. Бих ги направила едно цяло, без бариери, които да ги разделят.
Неслучайно наричаме Земята- „ наш общ дом”, тя ни събира и ни сплотява, а ние всячески се опитваме да се разделим. Така не бива! Не трябва! Точно поради тази причина искам да махна разделенията. Защото, независимо какви сме, ние живеем на едно и също място, което ни обединява, а това никой не може да го промени. Защото дори и да сме напълно различни, по цвят на кожата или религия, ние имаме едно общо минало, което не можем да отречем.
И ако наистина можех да променя нещо, бих се постарала бедещето ни също да е общо.
Ако зависеше от мен, второто нещо, което бих направила е да се погрижа за природата. Векове на ред ние унищожаваме и малкото ни останала зеленина. Трябва да спрем с това. Ако можех да направя нещо за природата, то щеше да е да накарам човек да се погрижи за нея. Така той ще може да я оцени и да осъзнае, че това е най-голямото богатство, което някой , някога може да има. Бих поставила опазването на околната среда на едно от първите места в приоритетите на човек. Защото, както казах, Земята е наш общ дом и ние сме длъжни да направим всичко възможно, тя да остане такава, красива и благоприятна за живот, за нашите деца, внуци и за следващите поколения.
Ако наистина зависеше от мен, бих премахнала разбирането, че човек е „просто един от милиарди” и с един свой хвърлен отпадък няма да навреди никому. Проблемът е там, че тази мисъл не съществува в съзнанието само на един човек, тя се корени в съзнанията на милиони други. Но, може би, ако всеки човек разбере, че не е просто „един на милиард”, а е част от една огромна група хора, мислещи като него, той би се променил, за да може да спаси дори една милиардна част от нашия общ дом – Земята.
Както тази, съществува и друга позиция, а именно, че светът не зависи от това, че един единствен човек не е засадил дръвче. Тези две мисли са напълно грешни, тъй като не се коренят в съзнанието само на един човек, но и на много други. Но все пак, ако всеки от нас се замисли, че дори и да е един на милиард, той е способен да промени нещо... То тогава бихме могли да направим Земята десетки пъти по-хубаво място за живот, отколкот е сега.
Това са нещата, които бих искала да променя. Но това не зависи само от мен, то зависи от всички нас – хората. И ако наистина искаме да направим нещо за благото на нашия общ дом, то трябва да се грижим за него и да го пазим.
Аз нямам способностите да променя всичко това сама, но ако заедно, всички близо седем милиарда души, се опитаме да помогнем на Земята... То тогава всичко ще се промени към по-добро и промяната няма да е видима само за нас, но и за следващите поколения.
Така че, нека се опитаме, нека помогнем с каквото можем, та дори то да е малко.
За да го има красивото място, което днес наричаме Земя.
За да не свърши историята на това, покрито със зеленина кътче от Вселената.
За да ни има нас-хората и да ставаме все по-добри и по-човечни.

[whenbackintolove]

Уникално е... . Като го четох започнах да се депресирам, че моето не е добро , но мога да ти кажа, че наистина много ми хареса. А само мога ли да те питам на колко години си, за да си направя изводи, да разбера дали те гледат само есетата или гледат и това на колко години са хората, които са ги писали. Видях, че си ми пуснала коментар в моето есе за 1+1=2, а защо не 3. Аз съм 9ти клас само да кажа.

[dream1707]

Ами, аз съм на 13- 7ми клас. Нядявам се не само ти, но и хората които ще ми четат есето за стипендията да го харесат. На мен лично и твоето ми хареса... Ще стискам палци и двамата да минем