Значи ... Всяка моя връзка e абсолютно идентична с предишните - аз започвам връзката , аз движда нещата , в крайна сметка ме обичат и ми се молят, аз само нареждам, командвам, карамн се, викам. И вечно аз съм виновна, аз съм била лоша и т.н.
Просто ми писна от "мъже" и "момчета" , които не си изпълнавят ролята на такива.
Сега пак съм в същата ситуация.
Сравнително кратка връзка - близо 6 месеца. Но ми писна.
Аз я започнах, аз направих първата крачка. Той и пръста не си мръдна, защото е един притеснителен, не беше излизал с момиче до сега. Това няма значение де.
Пак уж бяхме влюбени и т.н. Той взе да ме обича, и аз съм привързана към него, като приятел ми е много близък, но не ме привлича вече. Пък и аз за тез хора съм като някаква даденост . Те и пръста не си мърдат за да ме спечелят, просто знаят, че като искам нещо просто си го взимам. И това ме изнервя много. Аз командвам парада винаги. А не искам да е така. Защо не се появи един с по-твърда воля от моята.
Ама то и аз съм една... Падам си по умни момчета, по такива, с които имаме теми за разговор. Не си падам по кифльовци с цъки и розови тениски.
И моите попадения са все едни кротки, спокойни, добри момчета. Ама ми писва вече ..
От другия тип момчета/мъже рядко ще се намери човек , който да ми допадне като характер...
Все едно .
Сега с моя 6 месеца сме заедно. Но вече не го издържам. Флегматичният му говор, бавните му реакции (не са бавни, просто съм много неспокоен човек), прекалено доброто доброто му държание - аз само крещя, той мълчи (както при всички до сега).
Само се мъчим взаимно. Но не мога да го оставя. Жал ми е , пък и всеки ден сме непрекъснато заедно. Накрая пак ще почна с изневерите и глупостите. Защото се старая, давам всичко от себе си , а отсрещната страна само приема. И в крайна сметка писва вече. Заради това ще крещя, и ще бъда "лоша ".
Много не може да ми се проследи мисълта, защото майка ми тук ме нервира допълнително, за което се извинявам.
Та, и при вас ли е така, или само аз страдам от такава нетърпимост към половинките си .