Не веднъж съм го казвала, но и при мен имаше нещо такова. Преди приятеля ми е имало много момчета, които са били готови да ме носят на ръце, да ми свалят звезди и каквото аз кажа да е точно така и дори мнението да не смеят да си изкажат, просто се съгласяваха с мен. Всичко това е дразнещо, хубаво е от време на време да ти се угажда, но това ти идва много в повече. Няма я дори тръпката, че трябва да се бориш за този човек, просто знаеш, че той е отдавна твой и шанса да го загубиш е минимален. То просто нищо не остава между вас.
А сега с приятеля ми е доста по-различно и всъщност още отначалото е така. Една постоянна игра, напрежение, закачка, надпревара. Ревнуваме се, борим се един за друг, спорим и всеки си държи упорито на мнението. Не знам, не мога да намеря подходящите думи, но това с него ме кара да чувствам, че живея. Определено я има тръпката.