О, повярвай ми душа никак не си единствена.
Същият калъф съм и аз. Ако аз не направя нещо, другата страна няма да си мръдне пръста. Ето и със сеашният ми приятел се събрахме изцяло по моя инициатива. Въпреки това си го обичам де, но това не го оправдава нали?
И предполагам има още доста момичета със същият проблем.
А същинският проблем според мен е, че мъжете просто са се разглезили прекалено много, отпуснали са се.

Edit: И това не ми е първият случай. Почти със всичките ми приятели е така. Аз просто ги оставям. Според мен няма какво да правя с едно безхарактерно момче, което ме има за даденост.
Но сега е различно, защото май не е толкова зле, колкото го мисля.