Писна ми ...

[yeSHua]

Виж какво, за да твърдя , че ме обича, значи съм сигурна. Той ми го е казвал много пъти - нищо , че ми викаш, аз пак те обичам. Говорили сме открито за всичко, за това, че понякога имам само съжаление към него. Даже за темата му казах.
Съвет не съм искала. Попитах само дали съм сама, дали има други в така ситуация.

YouDontKnowMe, не те познавам (както твърдиш и с nick-a си) и моля да бъда извинен, ако преценката ми, направена на базата на няколко написани от теб изречения, които специално прочетох 3 пъти, за да мога да анализирам детайлно, не отговаря на действителната ситуация. Няма да поставям под съмнение дали те обича, приемам че е така. Ако те обича - защо не те прави щастлива? Не мога да си представя да обичам и да не правя всичко, само и само усмивка да грее на лицето на „моето момиче“ - ако трябва ще се запиша да ходя на балет с нея, ако се налага - ще понасям приятелките ѝ, които иначе биха ми били противни, ако ѝ е скучно - ще се опитвам да измисля интересни и за двама ни общи занимания, а няма да стоварвам отговорността за това върху нея. Но не бих я оставил да страда в нашата връзка.

И аз го обичам. По мой си начин . Колкото и да ме вбесява. Днес просто имах тежък ден и реших да драсна 2-3 реда , без да вкарвам мои размисли и т.н. Просто споделих едната страна на нещата, нямах време за нещо повече.

А дали „твоят си начин“ не е такъв, който отговаря на връзка от типа „много добри приятели“, а не „двама влюбени“ (дори преди време нещата помежду ви да са стояли по различен начин)? Ако чувствата ти са невъзвратимо променени - не си ли даваш сметка, че колкото по-дълго продължаваш връзката, толкова по-мъчителна ще е агонията и за двама ви? Не зная, не разбирам вероятно...

"Взе да ме обича" - ами аз съм такова чудовище, много ми е странно , че има хора , които се влюбват в мен, та даже ме обикват . Понякога просто ми е непонятно как става. Както и да е. Благодаря много за коментарите ви, поне имах какво да чета таз вечер

От иронията никак нямаше нужда. Ако беше прочела малко по-задълбочено всичко, което ти писах, а не да се засягаш прибързано (ако пиша в темата ти - най-малко би било с цел да те уязвя), щеше да разбереш, че акцентът ми е точно на факта, че някак покрай другото е започнал да те обича и това вероятно е било след като сте започнали връзката си, което си предизвикала самата ти (според написаното от теб, това се разбира). В никой момент не съм твърдял, че си момиче, което не би могло да породи любов - вниманието ми привлече това, че нещата сякаш са се случили малко „под натиск“ - за което може и да греша също, ала наистина малко недостатъчно стройно си се изразила, така че да няма вариант да се получат двусмислици. Виж, следващото ти твърдение вече донякъде обяснява нещата за мен:

имам право да бъда непоследователна и да проявявам малко безотговорност относно думите ми

Ако първо пишеш едно, после друго, ако не си щастлива от ситуацията, пред която си изправена в личния си живот, но всъщност не би искала да я промениш и ако не търсиш съвет как да постъпиш - какъв е смисълът да се хабиш да пишеш (съвсем правилно и tisho21 те пита)? Искаш да направиш статистика колко други предпочитат да си заровят главата в пясъка и да се примирят с положението, а не да търсят варианти да го променят? В момента ти си нещастна, приятелят ти не е щастлив, но и не осъзнава колко вредна за него самия може да бъде тази връзка, ако не намерите решение... луда работа, но имате време да поумнеете

Само ще отбележа накрая, че съм бил в подобна ситуация - неудовлетвореност, ежедневни скандали, за най-големите безумия - понякога реагирах и аз бурно, просто защото не издържах на постоянния тормоз, през останалото време мълчах, за да не се скараме по-сериозно, знаейки че ако отвърна - яростта ще е три пъти повече. Обърнах се към себе си, опитах се да се погледна отстрани и да видя „защо съм толкова лош“ и убеждавайки се, че не е точно в „лошотията“ ми проблемът всъщност - постарах да елиминирам първоизточника за неудовлтвореността на приятелката ми - нейната неувереност, че я обичам. Когато спря да се съмнява, скандалите за всички онези дреболии и мои недостатъци, които преди това тя не можеше да не отбелязва и не ѝ даваха мира, почти внезапно секнаха - без аз да се бях променил твърде съществено (е, неща които не ми беше особено трудно, не съм се поколебал да коригирам). С приятелката ми бяхме доста различни и част от интересите ми ѝ бяха чужди, друга част от заниманията ми никак не одобряваше... но в крайна сметка, когато я убедих, че за мен е на първо място, тя дори започна да ме насърчава да правя това, което на мен ми харесва, независимо от нейното мнение. Така, че поне по този параграф - напълно те разбирам.

В твоя случай, ако искате да можете да сте щастливи - трябва и у двама ви да съществува желание и воля да се промените, така че да се напаснете един към друг... в противен случай дали ще го зарежеш утре или ще се разделите по „взаимно съгласие“ след още 6 месеца - разлика няма да има, само където при втория вариант ще сте оставили зад себе си още нерадостна половин година в името на обречена връзка. И ще сте се наранили взаимно повече.

Не съм си поставял за цел да споря с теб - опитът ми, в някаква степен, ми позволява да се опитвам да предам „на готово“ извлечените на негова база поуки - но и съзнавам, че знанието е персонално и дори 100 човека да ти повторят едно и също - ти можеш да си сигурна в думите им единствено, ако лично получиш потвърждение за тях. Така, че никой няма да се хвърли „на сила“ да те спасява да не се удавиш - всичко, което е по силите ни да направим е да те предупредим какво да очакваш и да бъдеш поне малко подготвена...

С най-добри чувства - желая! ти късмет