Писна ми ...

[YouDontKnowMe]

Значи ... Всяка моя връзка e абсолютно идентична с предишните - аз започвам връзката , аз движда нещата , в крайна сметка ме обичат и ми се молят, аз само нареждам, командвам, карамн се, викам. И вечно аз съм виновна, аз съм била лоша и т.н.
Просто ми писна от "мъже" и "момчета" , които не си изпълнавят ролята на такива.
Сега пак съм в същата ситуация.
Сравнително кратка връзка - близо 6 месеца. Но ми писна.
Аз я започнах, аз направих първата крачка. Той и пръста не си мръдна, защото е един притеснителен, не беше излизал с момиче до сега. Това няма значение де.
Пак уж бяхме влюбени и т.н. Той взе да ме обича, и аз съм привързана към него, като приятел ми е много близък, но не ме привлича вече. Пък и аз за тез хора съм като някаква даденост . Те и пръста не си мърдат за да ме спечелят, просто знаят, че като искам нещо просто си го взимам. И това ме изнервя много. Аз командвам парада винаги. А не искам да е така. Защо не се появи един с по-твърда воля от моята.
Ама то и аз съм една... Падам си по умни момчета, по такива, с които имаме теми за разговор. Не си падам по кифльовци с цъки и розови тениски.
И моите попадения са все едни кротки, спокойни, добри момчета. Ама ми писва вече ..
От другия тип момчета/мъже рядко ще се намери човек , който да ми допадне като характер...
Все едно .
Сега с моя 6 месеца сме заедно. Но вече не го издържам. Флегматичният му говор, бавните му реакции (не са бавни, просто съм много неспокоен човек), прекалено доброто доброто му държание - аз само крещя, той мълчи (както при всички до сега).
Само се мъчим взаимно. Но не мога да го оставя. Жал ми е , пък и всеки ден сме непрекъснато заедно. Накрая пак ще почна с изневерите и глупостите. Защото се старая, давам всичко от себе си , а отсрещната страна само приема. И в крайна сметка писва вече. Заради това ще крещя, и ще бъда "лоша ".
Много не може да ми се проследи мисълта, защото майка ми тук ме нервира допълнително, за което се извинявам.
Та, и при вас ли е така, или само аз страдам от такава нетърпимост към половинките си .

[SmilezZz]

Ми не знам..Наистина доста трудна и объркана ситуация..

Поговори с него..Обясни му как се чувстваш и че вече не можеш да търпиш това "отношение"..
Престани винаги ти да го търсиш..Не знам дали в твоя случай ще помогне,но......ако искаш опитай..

Помисли добре какво НАИСТИНА искаш да направиш,защото ситуацията,в която се намираш е доста сложна

[Lucyy]

О, повярвай ми душа никак не си единствена.
Същият калъф съм и аз. Ако аз не направя нещо, другата страна няма да си мръдне пръста. Ето и със сеашният ми приятел се събрахме изцяло по моя инициатива. Въпреки това си го обичам де, но това не го оправдава нали?
И предполагам има още доста момичета със същият проблем.
А същинският проблем според мен е, че мъжете просто са се разглезили прекалено много, отпуснали са се.

Edit: И това не ми е първият случай. Почти със всичките ми приятели е така. Аз просто ги оставям. Според мен няма какво да правя с едно безхарактерно момче, което ме има за даденост.
Но сега е различно, защото май не е толкова зле, колкото го мисля.

[kremen4eto]

За пръв път и на мен ми се случва същото. Предприела съм сигурно почти всички решителни крачки във връзката ни. Забелязвам, че ако реша да стоя и да чакам, се усеща и действа, обаче аз никак не обичам да чакам. И се страхувам да не го разчете грешно (като например, че не ми пука).
Мисля, че Lucyy е права - разглезили са се ... май им омръзна да са активната страна

[YouDontKnowMe]

Ами, разбирам ви , момичета.
Относно един коментар по-горе- до преди малко отново му плямпах , как ми е писнало от него и от всичко, как само го съжалявам, и как нямам други чувства освен чисто приятелски. Ама и той се мъчи човека, съгласен е да сме заедно, дори и да имам други забежки, което няма да направя де ...
Наистина, мъжете/момчетата са си забравили ролята. Ние сме мултифункционални ^^...

[BlueFace]

О, повярвай ми душа никак не си единствена.
Същият калъф съм и аз. Ако аз не направя нещо, другата страна няма да си мръдне пръста. Ето и със сеашният ми приятел се събрахме изцяло по моя инициатива. Въпреки това си го обичам де, но това не го оправдава нали?
И предполагам има още доста момичета със същият проблем.
А същинският проблем според мен е, че мъжете просто са се разглезили прекалено много, отпуснали са се.

Edit: И това не ми е първият случай. Почти със всичките ми приятели е така. Аз просто ги оставям. Според мен няма какво да правя с едно безхарактерно момче, което ме има за даденост.
Но сега е различно, защото май не е толкова зле, колкото го мисля.

Обвинявайте вие мъжете .... Когато има проблем в една връзка и двете страни са виновни И ако мога да попитам как така все вие попадате на "безхарактерните " момчета.Ако е било един път-добре,но щом се случва всеки път може би трябва да потърсите вината и в себе си.

Аз не съм на вашето място ,за да знам със сигурност ,но това е моето предположение.

Добре е ,че харесвате умните и добри момчета ,но в днешно време такива момчета остават незабелязани и скрити в сянката на фешъните и чалгарите.Как такова момче ,което няма опит да задоволи всичките ви капризи и желания,като самият той е е сигурен как да постъпи и не знае как да се държи?

[tisho21]

YouDontKnowMe Изборите, които правим в живота никак не са случайни, а са резултат от моделите на поведение, които сме изградили и които следваме. А тези модели се изграждат в семейството. има някаква причина, някакъв модел, който подсъзнателно те кара всеки път да се ориентираш към такъв тип момчета. Ако това ти харесва - ок, ако не ти харесва, трябва да намериш причината и да промениш модела, което става много бавно и трудно

[Lucyy]

Обвинявайте вие мъжете .... Когато има проблем в една връзка и двете страни са виновни И ако мога да попитам как така все вие попадате на "безхарактерните " момчета.Ако е било един път-добре,но щом се случва всеки път може би трябва да потърсите вината и в себе си.

Аз не съм на вашето място ,за да знам със сигурност ,но това е моето предположение.

Добре е ,че харесвате умните и добри момчета ,но в днешно време такива момчета остават незабелязани и скрити в сянката на фешъните и чалгарите.Как такова момче ,което няма опит да задоволи всичките ви капризи и желания,като самият той е е сигурен как да постъпи и не знае как да се държи?

Е, разбира се винаги си има изключения. Не претендирам, че всички момчета сте такива. Но ако се замислите за мъжката роля преди 20 години (да кажеме) и сега, сами ще намерите разликата.
ПРеди 20 години мъжете са имали много повече морал и чувство за отговорност спрямо една жена.
А сега?
Сега какво? Едно голямо нищо. Повечето момчета (не всичките) не си мърдат и малкото пръстче за да спечелят някоя. Дали ще са безхарактерни, дали прейбои на които всички се лепят - няма значение. Важното е че не правят никакви усилия.

[BlueFace]

Lucyy в днешно време всичко е объркано.
Аз пък много рядко мога да намеря момиче ,което да може да говори за нещо друго освен чалга или опюване на конкуренцията мутреси ...
А да не говорим за хилядите тонове грим и какво ли още не ,с което мажат тялото си ,за безумно високите токчета,късите поли,огромните деколтета и изобщо вида на проститутка(няма да казвам колко ужасно стоят тези неща на едно по-пълно момиче),който придобиват.

Важното е ,че сред всичката тази пумия още има нормални хора

[Elenichkaa]

И предполагам има още доста момичета със същият проблем.
А същинският проблем според мен е, че мъжете просто са се разглезили прекалено много, отпуснали са се.

(y)

[Lucyy]

Е, всичко това с гримовете и оскъдното облекло е просто мода. За това не може да се винят самите те, защото тази мода им е наложена. Аз лично никога обаче не съм ги харесвала...

Както и да е, стигнахме до заключението, че винаги има изключения! ;]

[Sa6eks]

На теб ти трябва някой като Ицо от биг брагър ? Или греша ?
На колко сте м/у другото ?

[Lucyy]

Съжалявам, но не гледам Биг Брадър ;]
Иначе съм на 15. Сега ще ми кажеш, колко съм малка нали?

[kremen4eto]

Съжалявам, но не гледам Биг Брадър ;]
Иначе съм на 15. Сега ще ми кажеш, колко съм малка нали?

Леле никога нямаше да предположа годините. Разсъждаваш като за поне 4-5 години отгоре

[Lucyy]

Съжалявам, но не гледам Биг Брадър ;]
Иначе съм на 15. Сега ще ми кажеш, колко съм малка нали?

Леле никога нямаше да предположа годините. Разсъждаваш като за поне 4-5 години отгоре

Това може би да го приема за комплимент? Мерси! ;]

[kremen4eto]

Съжалявам, но не гледам Биг Брадър ;]
Иначе съм на 15. Сега ще ми кажеш, колко съм малка нали?

Леле никога нямаше да предположа годините. Разсъждаваш като за поне 4-5 години отгоре

Това може би да го приема за комплимент? Мерси! ;]

Моля. Комплимент е, като имаш впредвид как разсъждават повечето ти връстнички ... а някои и не могат

[JackSparrow]

айде сега изкарайте всички момчета или безчувствени, или безотговорни, или кифльовци.. браво бе, добра логика.. тогава как се влюбвате все в такива?


ХОРА, ОБЩУВАНЕТО МУ Е МАЙКАТА!

[Sa6eks]

Съжалявам, но не гледам Биг Брадър ;]
Иначе съм на 15. Сега ще ми кажеш, колко съм малка нали?

Не говорех на теб

[yeSHua]

YouDontKnowMe, според мен първата ти грешка е описана още в първото изречение - „аз започвам връзката“. Не, че има нещо лошо И това да се случва някога, но според мен най-лесно можеш да прецениш доколко едно момче ще ти допадне за връзка, като така си „наредиш картите“, че да го предразположиш той да направи първата крачка. Ако не поддава - ами, явно няма да си паснете като характери, ти търсиш по-решителни и независими... което съвсем не означава да простаци, които да ти подвикват и да те пляскат по задника, с които не би могла да водиш и нормален разговор на интелектуални теми.

Няма да е лошо да отговориш на въпроса какво имаш предвид под „взе да ме обича“ - това не е като да реши да си вземе обувки и да ги носи... може пък и ти да не го вдъхновяваш особено, и той да те приема като добра приятелка, но да не го осъзнава... може да се е съглсил да сте заедно, само защото много те харесва като човек и не би искал да те разочарова. Най-добре е открито да поговорите за проблемите във връзката си - сигурен съм, че на момчето също никак не му е приятно да му крещиш „за щяло и нещяло“, понеже ти така можеш да изразиш неудовлетворението от връзката ви (пък той едва ли го разбира). Успех!... сигурен съм, че връзката помежду ви е достатъчно силна, за да може дори да спрете да сте двойка - да си останете добри приятели.

[BlueFace]

YouDontKnowMe, според мен първата ти грешка е описана още в първото изречение - „аз започвам връзката“. Не, че има нещо лошо И това да се случва някога, но според мен най-лесно можеш да прецениш доколко едно момче ще ти допадне за връзка, като така си „наредиш картите“, че да го предразположиш той да направи първата крачка. Ако не поддава - ами, явно няма да си паснете като характери, ти търсиш по-решителни и независими... което съвсем не означава да простаци, които да ти подвикват и да те пляскат по задника, с които не би могла да водиш и нормален разговор на интелектуални теми.

Няма да е лошо да отговориш на въпроса какво имаш предвид под „взе да ме обича“ - това не е като да реши да си вземе обувки и да ги носи... може пък и ти да не го вдъхновяваш особено, и той да те приема като добра приятелка, но да не го осъзнава... може да се е съглсил да сте заедно, само защото много те харесва като човек и не би искал да те разочарова. Най-добре е открито да поговорите за проблемите във връзката си - сигурен съм, че на момчето също никак не му е приятно да му крещиш „за щяло и нещяло“, понеже ти така можеш да изразиш неудовлетворението от връзката ви (пък той едва ли го разбира). Успех!... сигурен съм, че връзката помежду ви е достатъчно силна, за да може дори да спрете да сте двойка - да си останете добри приятели.

+100000000000000000000000000000000000

Това е най-доброто мнение до сега

[Lyubeto]

Оф , моят проблем е същия . Разликите може би единствено са в това ,че не аз започнах връзката и когато аз креща и на мен ми се крещи. Не знам дали щеше да е по - добре ако ми мълчеше , може би щеше да ме изнервя това още повече и щях да мърморя повече.Не мисля ,че приятеля ми е путьо или нещо такова , но ме дразни това в него . Но от части и аз съм си виновна, май. Когато някой се опита да ми се наложи , аз от такава гордост не го оставям да стане по неговото и си правя каквото си знам . Никога не оставям някой да ми се налага , дори и родителите ми не съм оставяла . Тъпо е когато само единия се старае за една връзка ,а другия само оставя нещата по течението.

[YouDontKnowMe]

YouDontKnowMe, според мен първата ти грешка е описана още в първото изречение - „аз започвам връзката“. Не, че има нещо лошо И това да се случва някога, но според мен най-лесно можеш да прецениш доколко едно момче ще ти допадне за връзка, като така си „наредиш картите“, че да го предразположиш той да направи първата крачка. Ако не поддава - ами, явно няма да си паснете като характери, ти търсиш по-решителни и независими... което съвсем не означава да простаци, които да ти подвикват и да те пляскат по задника, с които не би могла да водиш и нормален разговор на интелектуални теми.

Няма да е лошо да отговориш на въпроса какво имаш предвид под „взе да ме обича“ - това не е като да реши да си вземе обувки и да ги носи... може пък и ти да не го вдъхновяваш особено, и той да те приема като добра приятелка, но да не го осъзнава... може да се е съглсил да сте заедно, само защото много те харесва като човек и не би искал да те разочарова. Най-добре е открито да поговорите за проблемите във връзката си - сигурен съм, че на момчето също никак не му е приятно да му крещиш „за щяло и нещяло“, понеже ти така можеш да изразиш неудовлетворението от връзката ви (пък той едва ли го разбира). Успех!... сигурен съм, че връзката помежду ви е достатъчно силна, за да може дори да спрете да сте двойка - да си останете добри приятели.

Виж какво, за да твърдя , че ме обича, значи съм сигурна. Той ми го е казвал много пъти - нищо , че ми викаш, аз пак те обичам. Говорили сме открито за всичко, за това, че понякога имам само съжаление към него. Даже за темата му казах.
Съвет не съм искала. Попитах само дали съм сама, дали има други в така ситуация.
И аз го обичам. По мой си начин . Колкото и да ме вбесява. Днес просто имах тежък ден и реших да драсна 2-3 реда , без да вкарвам мои размисли и т.н. Просто споделих едната страна на нещата, нямах време за нещо повече.
Това което си написал/а е далеч от мен и приятеля ми.
"Взе да ме обича" - ами аз съм такова чудовище, много ми е странно , че има хора , които се влюбват в мен, та даже ме обикват . Понякога просто ми е непонятно как става. Както и да е. Благодаря много за коментарите ви, поне имах какво да чета таз вечер

[YouDontKnowMe]

YouDontKnowMe Изборите, които правим в живота никак не са случайни, а са резултат от моделите на поведение, които сме изградили и които следваме. А тези модели се изграждат в семейството. има някаква причина, някакъв модел, който подсъзнателно те кара всеки път да се ориентираш към такъв тип момчета. Ако това ти харесва - ок, ако не ти харесва, трябва да намериш причината и да промениш модела, което става много бавно и трудно

Пределно ми е ясно това. Отношенията на родителите ми са абсолютно същите. Все пак съм минала през 9ти клас, занимавах се и допълнително по темите от философския цикъл.
"ако не ти харесва" - пълно щастие няма . Предпочитам да е така, от колкото да ми се налага да рева по форумите- той не ме обича, заряза ме, как да го сваля и т.н. И все пак мерси за хубавото мнение Ще е от полза на доста хора.

[tisho21]

Предпочиташ да е така, отколкото да ревеш по форумите? Ми в такъв случай темата не е ли излишна?

[YouDontKnowMe]

Предпочиташ да е така, отколкото да ревеш по форумите? Ми в такъв случай темата не е ли излишна?

Темата ми не е излишна за разлика от коментара ти . Просто споделих, скарах се с майка ми, и нямаше как да си поговоря с нея по въпроса.