преди време се запознах с едно момче съвсем случайно и вобще не мислех, че ще се получи нещо.. започнахме да си пишем всеки ден, съвсем приятелски и тук-там някоя закачка.. минаха няколко седмици от запознанството ни и аз започнах да се привързвам.. той беше различен, просто не беше като другите.. ходих почти всеки ден да го виждам до неговото училище, защото сме в различни смяни, но все още не бяхме говорили за любов.. аз не му бях безразлична, беше мил и когато направи грешка се извиняваше.. но понякога така ме одрязваше, че очите ми се насълзяваха.. и аз не мога да го разбера, ту е мил, ту не е..
така започвам по същество.. на гергьов ден (вчера) бях на гости в кака ми, а той имал гости и аз му написах плезещо човече.. той ми написа "ко стаа миличко" и аз реших, че някой пише вместо него, както и после излезе.. аз очудена написах "?" и той "не ти ли харесва да те наричам така" не знаех какво да отговоря.. след това той написа, че отивал да се самозадоволява, обиче аз бях с малкия си братовчед на компютъра.. и той като каза на кака гаджито отива да.. и аз потънах в земята от срам и написах "съобраявай се какво говориш" и той започна кучко,,мършо.. запозна да ме убижда..
мислех си, че не го е написал той, но след това е писал на моя пирятелка, че сме се скарали и той дори не помнел защо
сега не знам какво да му пиша, вобще да му пиша ли.. мила ли да бъда или..